17 май 2014 г.

Какво се получава когато социалист открие силата на олигархията

Знаете ли какво се получава когато някой социалист открие силата и влиянието на олигархията?

Малко предистория


Роберт Михелс е немски социолог. Михелс e учил в Англия, в Парижката Сорбона, и в университетите в Мюнхен, Лайпциг, Хале и Торино, образован човек. Става социалист, докато преподава в Университета Марбург и става активен в радикалното крило на Социал-демократическата партия на Германия, малко по-късно става и радикален синдикалист.

Като социолог и с помоща на опита в социалистическите и синдикални организации той формулира така нареченият Железен закон на олигархията. Според железния закон на олигархията във всяка организация независимо от нейната първоначална демократичност, в крайна сметка се развиват олигархични тенденции. Истинската демокрация практически и теоретически е невъзможна в големи групи и сложни организации. Той заключил, че демократичното управление е невъзможно в която и да е голяма общност от хора. Колкото е по-голяма организацията - толкова по-малко в нея са демократичните елементи и повече елементите на олигархията.

И какво мислите, че станало когато Роберт Михелс осъзнал силата на олигархията?

Той се отдръпнал от социалистическите идеи и станал поддръжник на Мусолини (Самият Мусолини изминал същият път - от виден социалист и главен редактор на централния социалистически вестник „Аванти“ става водач и идеолог на фашизма), считайки олигархичното управление не само за непорочно, но определено благотворно за обществото като цяло. Става важен идеолог на фашисткия режим в Италия и преподавател по икономика и история на доктрините в Университета в Перуджа.

Това става когато някой социалист открие силата и влиянието на олигархията - преодкрива фашизма.


5 май 2014 г.

Политически хамелеони

Знаете ли кой е Матю Кереку (Mathieu Kérékou)?

Той е в челната десетка на най-дълго управляващите държавници в света. Президент на НРБ (Народна Република Бенин) и един от най-близките приятели на Тодор Живков.

Кереку, тогава майор, завзема властта чрез своята хунта през 1972 година с военен преврат. Бенин е малка, бедна, африканска държава (колкото България, 112 хил. km², 8 млн. ж.). Веднага след като завзема властта той започва да търси пари за да финансира властта си. Вижда в социалистическият лагер начин да изкара много пари и поема курс към комунизма. За да докаже сериозните си намерения към международното комунистическо движение дори пише учебници по марксизъм-бенинизъм (терминът е точен). От всички социализтически държави се оказа, че България е най-щедра, редовно сме плащали на "братският" бенински народ стотици милиони валутни левове помощи, които естествено са се харчили от Кереку и неговите приближени. В знак на благодарност Матю Кереку кръщава центалният площад на най-големият град и финансов център на Бенин "България" и слага паметник на Георги Димитров в центъра му. И досега между България и Бенин формално действат и са все още неотменени от 1978 г. Търговска спогодба и Спогодба за икономическо, научно и техническо сътрудничество. От 1979 г. има и Спогодба за сътрудничество в областта на селското стопанство и хранителната промишленост. През 1980 г. е учредена и Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

Само, че идва 1990 г. и "помощите" от България спират. Тогава Матю Кереку сменя тактитката и се обръща към Муамар Кадафи. За целта от ревностен комунист той става ревностен мюсюлманин и обявява Бенин за мюсюлманска държава (тогава в Бенин под 20% от населението са мюсюлмани). Номерът с Кадафи минава но за кратко време.

След като и Кадафи спира финансирането на Кереку, той отново сменя тактиката. След като вече е бил комунист, мюсюлманин той се преобразява и последователно се превръща в ревностен християнин, демократ, капиталист и франкофон, и така успява да управлява Бенин чак до 2006 г.

Цялата тази афера между Тодор Живков и Матю Кереку струваше на България стотици милиони валутни лева и то през 80-те години на миналият век когато България вече беше в криза и малко по-късно обяви фалит.

А Матю Кереку стана символ на политическа хамелеонщина и съвсем не е случайно, че в родината си Бенин той е познат най-вече с прякора си - хамелеона.