29 декември 2013 г.

България в световните икономически класации през 2013 година

Обзор на някои от по-известните индекси и бизнес класации, представени през 2013 г.

В „Класацията на световната конкурентоспособност” сме на 57-мо място, при 54-та позиция в предишното издание. Влошаваме се през последната година с три позиции и оставаме в дъното на класацията сред 60-те участващи държави.

В индекса за „Икономическата свобода по света” отчитаме също значителен спад за България: 49-то място – при 45-то в доклада от 2012 г. и 28-мо в доклада от 2011 г. При всички ндекси оценката за България се влошава, но най-лошо е представянето ни по критерия за „бизнес регулации”, където сме на 100-на позиция.

В доклада „Doing Business 2014” страната ни е на 58-мо място сред 189 държави по „Индекс на правене на бизнес”. Също отбелязваме спад спрямо предходния доклад, когато България е на 57-мо място. Най-лошо е класирането ни по подиндексите „свързване с електричество” и „получаване на разрешение за строеж”, за които са нужни приблизително между 3 и 5 месеца.

По „Индекс на възприятие на корупцията” сме на 77-мо място при 75-то място година по-рано. И тук вървим в лоша посока.

В "Индекса на глобалната конкурентоспособност 2013-2014”, страната ни заема 57-мо място, изкачвайки 5 позиции спрямо доклада 2012-2013 заради макроикономическата стабилност. За поредна година от критериите включени в индекса най-лошо е положението с дейността на институциите.

В "Индекса на икономическата свобода”, при който България напредва с едно място – на 60-та позиция в доклада от 2013 г. спрямо на 61-во място през 2012 г.

С две думи България се представя изключително лошо в световните класации за правене на бизнес, но по-лошото е, че вървим в низходяща посока и продължаваме да влошаваме резултатите си.

Ако погледнем по-подробно тези класации ще установим, че това което ни дърпа назат и пречи на икономиката е лошото законодателство, безумните държавни регулации и най-вече изключително недекватното държавно управление.


1 декември 2013 г.

Социализма - чудовището на 20 век.

Като допълнение на един мой пост от преди 2.5 години - "За една историческа несправедливост", няколко цитата от книгата на Виктор Суворов - "Самоубийството"

Нашите комунистически идеолози твърдят, че ние сме били имали истински социализъм, а при Хитлер той не бил съвсем истински и имал недостатъци. И затова в комунистически превод нашето е социализъм, а немското – национал-социализъм. Питам обаче – с какво нашият социализъм е по-добър от нацисткия? Хитлер идва на власт по законен път, печели победа на явни общи избори. А Ленин никой не го е избирал, той завзема властта чрез кървав преврат, платен с германски пари.

Та с какво нашият социализъм е по-добър от нацисткия? С това, че сме избили повече хора ли? С това, че замърсихме повече страната си? С това, че нашите социалистически вождове окрадоха повече? С това, че нашите работници живееха като скотове?

Всеки, който рони сълзи за нашия погубен социализъм, трябва още веднъж да прочете „Русия в концлагер“ на Иван Солоневич. Специално препоръчвам главата „Момиченцето с леда“:

"…и върху костите на това мъничко скелетче – на милиони такива скелетчета – ще се строи социалистическият рай…"

Та това е то: социализмът си е социализъм – ленински, хитлеровски – няма голяма разлика. Те са имали едно варварство, нашето беше малко по-различно. Но и едното, и другото си беше истински социализъм. И не чакайте никакъв друг социализъм. Казват ни, че социализмът на Ежов, на Бухарин, на Химлер, на Айхман, на Чаушеску, на Мао, на Кастро и на всички останали Пол-Потовци бил изкористяване на великата идея. Това го казват социалистите, разбира се. И всичките тези техни приказки могат да се сведат до една фраза: дайте ни да опитаме пак.

Сега говорим за вождовете на германския социализъм, но нека имаме предвид, че те са се различавали съвсем малко и от нашите, и от всички други. Разликата между хитлеристкия и нашия социализъм е само в това, че по времето на Сталин периодично са били отстрелвани прекалено увличащите се вождове и затова нашият социализъм издържа по-дълго. Но щом сталинският отстрел спря, нашият социализъм се пропука…

Социализма беше чудовището на 20 век, но не се подлъгвайте, дори съвременният, малко по-рафиниран социализъм нанася огромни щети на човечеството.

26 октомври 2013 г.

За умните, балъците, бандитите и глупаците

Според Карло Мария Чипола, италиански икономист и един от водещите стопански историци, хората се делят на четири основни категории.


В своята книга с есета "Алегро ма нон тропо" той описва тези категории така:

1) Умните хора - тези хора правят добро на себе си и добро на другите. Резултатът е ясен - умниците живеят добре, радват се на живота и са доволни от себе си;

2) Балъците - това са хората, който прави добро на другите, но лошо на себе си. Балъците не живеят добре, но често са доволни от себе си. Те почти винаги се оказват измамени;

3) Бандитите - това са тези, които правят лошо на другите и добро на себе си. Бандитите също не живеят добре, а също и не много дълго;

4) Глупаците - това са тези, които съзнателно или не правят лошо както на другите, така и на себе си. Това е най-многобройна група.

А ето и основните закони на човешката глупост описани от Чипола:

1) Първият закон всъщност е описаната по-горе класификация на хората, според която всеки е умник, балък, бандит или, най-вероятно, глупак;

2) Винаги и неизбежно всеки от нас подценява броя глупаци, които се намират в обръщение;

3) Вероятността някой да се окаже глупав, не зависи от която и да било друга характеристика на личността на този някой;

4) Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства, общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка;

5) Глупакът е най-опасният тип човек, който съществува.

А сега, след като вече имаме определение за умните, балъците, бандитите и глупаците нека се замисли какви хора ни управляват?

И ако в едно демоктатично общество мнозинството избира кой и как да управлява, възможно ли е да имаме други управляващи след като глупаците неизбежно са мнозинство?

31 август 2013 г.

Роджър Уотърс, София, България - Оставка, Оставка, Оставка, #ДАНСWithMe

"Оставка" с огромни червени букви изписа на сцената по време на шоуто си в София легендата от "Пинк Флойд" Роджър Уотърс.

Това стана на песента "Мама", след стиха, в който Уотърс пита: "Мамо, трябва ли да вярвам на правителството?"

Посланието буквално взриви десетките хиляди на стадиона, които в един глас започнаха да скандират "Оставка!", "Оставка!", "Оставка!".

#ДАНСWithMe



11 август 2013 г.

Десетте принципа на свободното общество

Десетте принципа на свободното общество е приложение към книгата на Рон Пол - Liberty Defined: 50 Essential Issues That Affect Our Freedom.


1. Правата са индивидуални, принадлежат на отделните хора а не на групи от хора, правата произтичат от нашата природа и не могат нито да се предоставят, нито да се ограничават от правителството.

2. Всички мирни, доброволни, икономически и социални сдружения са разрешени, съгласието е в основата на социалният и икономическият ред.

3. Справедливо придобитата собственост е частната собственост на физически лица и доброволни групи от хора, тази собственост не може да бъде произволно отнета от правителствата.

4. Правителството не може да преразпределя частното богатство или да предоставя специални привилегии на лица или група от хора.

5. Хората са отговорни за собствените си действия, правителството не може и не бива да ни предпазва от самите себе си.

6. Правителството не може да претендира за монопол над парите на хората. Правителствата никога не трябва се включват в официалното фалшифициране на парите, дори и в името на макроикономическа стабилност.

7. Агресивните войни, дори когато се наричат превантивни, и дори когато се отнасят само за търговски отношения са забранени.

8. Правото на съда и съдебните заседатели да съдят според закона и фактите е норма.

9. Всички форми на принудителен труд са забранени, не само робството но също и задължителната военна служба, принуденото сдружаване и принуденото преразпределение на благосъстоянието.

10. Правителството трябва да спазва закона за да очаква и хората да го спазват. Правителството никога не трябва да използва сила за да моделира поведението на хората, за да манипулира социални процеси, за да управлява икономиката или за да нарежда на други държави как да се държат.

-----------------------------------------------

Роналд Ърнест „Рон” Пол (на английски: Ronald Ernest "Ron" Paul) е американски лекар, писател, от 1971 г. активен политик и дългогодишен конгресмен от републиканската партия, дългогодишен член на комисиите по финанси и външна политика към Конгреса на САЩ, три пъти кандидат за президент на САЩ, има широка подкрепа сред консервативните среди и за две поредни години (2010 г. и 2011 г.) е избиран за кандидат на „Консервативната политическа конференция”. През 2010 г. синът му, Ранд Пол бе избран за член на Сената на САЩ и така стана първият в историята на САЩ потомствен политик.

21 юли 2013 г.

СССР 2, евразийската идеология или какво готвят за България

През последните седмици се случиха някои много тревожни събития. Появи се информация, че се готвят да назначат Боян Чуков за председател на Съвета по сигурността към Министерския съвет. По късно след като дори президента исказа остро мнение по това назначение информацията беше опровергана неофициално с половин уста, но Боян Чуков вече активно работи на този пост, той участва на преговорите в министерски съвет с шефа на "Газпром" Алексей Милер (на снимката. Питам се ако не е назначен какво прави там.)
.
Като оставим настрана факта, че Боян Чуков е бивш кадър на ДС и е бил изпълнителен директор на “Лев Корпорация” на Алексей Петров и негов близък приятел, той е и един от най-ревностните почитатели на евразийски съюз и активно работи за влизането на България в него.

Русия не крие плановете си да вкара България е евразийски съюз.

Но какво представлява евразийски съюз?

В своите обширни статии Боян Чуков лично ни информира за идеологията на евразийски съюз. Ето срещу какво се бори евразийски съюз. (Цитирам дословно)

Евразийската идеология категорично ОТХВЪРЛЯ следните "постулати" на атлантизма:

- универсалност на западните ценности, че човечеството задължително трябва да измине пътя на западните общества като единствено възможен и правилен;
- прогресът е непрекъсната постъпателност в социалното и историческото развитие;
- безграничното техническо, икономическо и материално развитие е отговор на най-насъщните нужди на цялото човечество;
- всички хора, принадлежащи на други култури, религии, цивилизации и етноси, са принципно същите като тези, които живеят на Запад и се управляват от същите антропологични мотиви;
- безусловно превъзходство на капитализма над другите социално-политически формации;
- безалтернативност на пазарната икономика;
- либералната демокрация е единствено приемливата форма на организация на обществото;
- индивидуалната свобода и индивидуалната идентичност като висша ценност на човешкото битие;
- либерализма като исторически неизбежна, приоритетна и оптимална идеология.


Както виждате Русия и техните слуги се борят срещу индивидуалната свобода и индивидуалната идентичност, срещу демокрацията, срещу западните ценности, срещу техническо, икономическо и материално развитие, срещу капитализма, срещу пазарната икономика, срещу либерализма.

Русия и техните слуги се готвят да върнат България в средновековието. Русия и техните слуги се готвят да заличат над десет века от историята на човечеството. Русия и техните слуги се готвят да ни лишат от демокрация, пазарната икономика, прогрес, индивидуалната свобода, индивидуалната идентичност.

Това ли искаме за България?

Затова #ДАНСWithMe



16 юни 2013 г.

ДАНС, ДС 2, власт и злоупотреби

Вече е ясно, че Делян Пеевски няма да е шеф на ДАНС. Но какво от това? Ще дойде друг, не много по-различен, само по-малко познат на обществото.

Правителството вече направи от ДАНС една свръхагенция с много, много власт и почти никакъв контрол. Там където има много власт и никакъв контрол винаги, обсолютно винаги се стига до злоупотрби и всякакви други гадости, независимо кой е начело.

Естествено от ДАНС и политиците ще ни уветяват, че тя ще се ръководи прозрачно, но как може ДАНС да е прозрачна след като в нея всичко е строго секретно и само шефа на ДАНС преценява каква и колко информация да се пусне на обществото. Парламентарният и съдебен контрол не е решение. Парламента избира шефа на ДАНС и шефовете на съдебната власт, те са от един отбор, а и те черпят само информация която ДАНС реши.

Дори в старите демокрации примерите за злоупотрби в тези служби за отчайващо много и постоянно се тресат от скандали. Като се почне от Едгар Хувър, та до наши дни с PRISM. Злоупотребите и скандалите там са много и постоянни а какво остава в държава като нашата където демокрацията едвам се крепи и всичко се движи от мафията.

В България също има много опит в злоупотребите на службите още от създаването на ДС. Не случайно едни от най-емблематичните протести в новата история на България бяха именно срещу опитите за масово подслушване и безгрничният произвол на службите. Сега с новата суперагенция възможностите за злоупотреби се множат. Свидетели сме на създаването на ДС 2.

Какво ни остава? Какво можем да направим?

Не можем да разчитаме само на малко луди но много морални хора, случайно попаднали в службите за да рзбираме за техните злоупотреби.

Трябва да се направи нещо кардинално. Но какво?

9 юни 2013 г.

Какво е социализъм?


Какво е социализъм? Според марксистката доктрина, социализмът е етап на обществото между капитализма и комунизма, където се елиминират частната собственост и частният контрол върху собствеността. Същността на социализма е затихване и окончателно премахване на правото на частна собственост. Атаките срещу частната собственост включват, но не се ограничават само до конфискуване на законната собственост, но и изземване на собственост от едни хора за да го даде на други, на които тя не принадлежи. Когато това е направено от човек, ние го наричаме кражба. Когато това го прави държавата, ние използваме евфемизми: трансфери на доходи или преразпределение.

Независимо от целта, подобно поведение е неморално. Това е редуцирана форма на робство. В края на краищата, каква е същността на робството? Това е насилствено принуждаване на един човек да обслужва целите и интересите на друг човек. Когато държавата принуждава едно лице да даде на друг човек част от доходите си за социални осигуровки, талони за храна, селскостопански субсидии или спасяване от фалит на авиокомпания или банка, тя насилствено принуждава един човек, да служи за целите и интересите на други. Някои може да каже, че всичко това е резултат на демократичния процес и това е законно. Законът сам по себе си не е ръководство за морал. Има много неща на този свят, които са били или са законни, но са неморални. Робството е било законно. Но морално ли е? Апартейда в Южна Африка, нацистките преследвания на евреи, и сталинистките и маоистките чистки всички те са били законни, но това прави ли ги морални?

Аргумент срещу легализирана кражба не трябва да се тълкува като аргумент, че помагате на ближния си в нужда. Милосърдието, благотворителността са благородни инстинкти, кражбата, независимо дали е законна или незаконна е презряна и неморална. Или казано по друг начин: ако бръкна в собствения си джоб, за да помогне на ближния си е благородно и достойно за похвала. Ако бръкна в джоба на друг човек, за да помогна на някой, това си е кражба, достойна за осъждане и презрение.

----------------------------------------

Преведено със съкрашения от списание Capitalism magazine

Walter Edward Williams е е американски икономист и публицист, получава бакалавърска степен в Калифорнийския щатски университет - Лос Анджелис (1965) и магистърска (1967) и докторска степен (1972) от Калифорнийския университет - Лос Анджелис. От 1980 г. насам е професор по икономика в университета "Джордж Мейсън" и председател на икономическия отдел на университета.

1 юни 2013 г.

Фашизъм - психология на фашизма и неговото начало

Умберто Еко: Четиринадесет начина да се открие един черноризец


Въпреки известната неяснота по отношение на разликите между отделните исторически форми на фашизма, мисля че е възможно да се очертае един списък от отличителни черти, типични за онова, което бих желал да наричам Първичен фашизъм, или Вечен фашизъм. Тези черти не могат да бъдат организирани в система; много от тях си противоречат, а освен това те са типични и за други видове деспотизъм или фанатизъм. Но е достатъчно да присъства само една от тях, за да стане възможно фашизмът да започне да набъбва около нея.

1. Първата черта на първичния фашизъм е култът към традицията.

Традиционализмът, разбира се, е много по-стар от фашизма. Той е типичен не само за контрареволюционната мисъл след Френската революция; той е роден в късната елинистка епоха, като реакция срещу класическия гръцки рационализъм. В средиземноморския район хората от различни религии (повечето от вярванията, снизходително приети от римския Пантеон) започват да мечтаят за някакво откровение, получено в зората на човешката история. Това откровение, според традиционалистката мистика, в продължение на много дълго време е останало скрито под покритието на забравени езици – в египетски йероглифи, в келтски руни, в скрижалите на слабо познати религии от Азия.

Тази нова култура е трябвало да бъде синкретична. Синкретизмът е не само, както ни подсказва речникът, „комбинация от различни форми на вярвания или религиозни практики“; една такава комбинация трябва и да толерира противоречия. Всяко от оригиналните послания съдържа някакъв отломък от мъдрост, и макар да изглежда, че казват несъвместими едно с друго неща, всички те насочват по алегоричен начин към една и съща първична истина.

Като следствие от това не може да има никакъв напредък на познанието. Истината вече е била произнесена веднъж завинаги и единственото, което можем да направим, е да подпомогнем разясняването на нейното неясно послание.

Ако поровите малко в лавиците, които в американските книжарници са обозначени като New Age, можете да откриете там дори Свети Августин, който, доколкото ми е известно, не е бил фашист. Но комбинацията от Свети Августин и Стоунхендж – това вече е симптом за първичен фашизъм.

2. Традиционализмът предполага отричане на модернизма.

Както фашистите, така и нацистите се прекланяха пред технологията, докато традиционалистките мислители обикновено я отричат като нещо несъвместимо с традиционните духовни ценности. И макар че нацизмът се гордееше с индустриалните си постижения, неговата възхвала на модернизма беше само повърхност на една идеология, основаваща се на кръвта и земята (Blut und Boden). Отхвърлянето на модерния свят беше маскирано като отхвърляне на капиталистическия начин на живот. Просвещението, Векът на разума, се разглеждаше като начало на модерната поквара. В този смисъл първичният фашизъм може да бъде дефиниран като ирационализъм.

3. Ирационализмът зависи и от култа към действието заради самото действие.

Действието, бидейки красиво само по себе си, трябва да бъде прието преди, или без, размисъл. Мисленето е форма на авто-кастрация. Ето защо културата е нещо подозрително, доколкото тя бива идентифицирана с критическо отношение към света. Недоверието към интелектуалния свят винаги е било симптом на първичния фашизъм, от привързаността на Херман Гьоринг към една фраза, заимствана от пиеса на Ханс Йост („Когато чуя думата култура, се хващам за кобура“), до честото използване на изрази като „изродени интелектуалци“, „яйцеглави“, „изхабени сноби“ и „университетите са гнезда на червените“. Официалните фашистки интелектуалци бяха ангажирани предимно с атаки срещу модерната култура и либералната интелигенция, защото били предали традиционните ценности.

4. Критичният дух прави разграничения, а способността за разграничение е признак на модернизъм.

В модерната култура научната общност насърчава несъгласието като начин за подобряване на познанието. За първичния фашизъм, несъгласието е предателство.

5. Освен това, несъгласието е признак на разнообразие.

Първичният фашизъм расте върху експлоатирането и изострянето на естествения страх от различното – и търси консенсус на тази основа. Първият апел на едно фашистко или незряло-фашистко движение е апелът срещу чуждите. По този начин първичният фашизъм е расистки по самата си природа.

6. Първичният фашизъм има корените си в индивидуалното и социално разочарование.

Това е причината, поради която една от най-типичните черти на историческия фашизъм е апелът към разочарованата средна класа – една класа, страдаща от икономическа криза или чувства на политическо унижение, изплашена от натиска на местните социални групи. В наше време, когато старите „пролетарии“ се превръщат в дребни буржоа (а лумпените биват до голяма степен изключени от политическата сцена), фашизмът от утрешния ден ще намери публиката си в това ново мнозинство.

7. На хората, които се чувстват лишени от ясна социална идентичност, първичният фашизъм казва, че единствената им привилегия е най-общата – това, че са родени в една и съща страна.

Това е произходът на национализма. В един много прост смисъл, единствените, които могат да дадат идентификация на една нация, са нейните врагове. Ето защо в корена на първично-фашистката психология винаги се открива обсебеността с някаква форма на заговор, по възможност международен. Последователите трябва да се чувстват обкръжени. И най-лесният начин да се разреши заговора е апелът към ксенофобията, омразата към чуждите. Но заговорът може да идва и отвътре: обикновено евреите са най-добрата мишена, защото те притежават предимството да бъдат едновременно и вътре, и вън. В Съединените щати, един много ясен пример за обсебеността от заговора е книгата Новият световен ред на телевизионния проповедник Пат Робертсън, но освен него има множество други.

8. Последователите трябва да се чувстват унижени от крещящото богатство и сила на враговете си.

Когато бях момче ме учеха, че англичаните са хора на петте ежедневни яденета. Те ядели по-често от бедните, но сдържани италианци. Евреите са богати и си помагат едни на други чрез секретна мрежа за взаимопомощ. Освен това обаче, последователите на първичния фашизъм трябва да бъдат убедени, че могат да надвият враговете. Ето защо, чрез едно постоянно изместване на реторичния фокус, враговете са едновременно твърде силни и твърде слаби. Фашистките правителства са осъдени да губят войните, които водят, защото са по природа неспособни да оценят обективно силата на противника.

9. За първичния фашизъм няма борба за живот. По-скоро животът се води заради борбата.

По този начин пацифизмът се превръща в пазарлък с враговете. Той е нещо лошо, защото животът е постоянна война. Но това влече със себе си един комплекс за Армагедон. Тъй като враговете трябва да бъдат победени, трябва да има някаква последна битка, след която движението ще получи окончателен контрол над света. Но такива „окончателни решения“ предполагат една последваща ера на мир, един Златен век, който противоречи на принципите на постоянната война. Никой фашистки лидер не е успявал да разреши това противоречие.

10. Елитизмът е типичен аспект на всяка реакционна идеология, доколкото той е фундаментално аристократичен, а аристократичният и военен елитизъм предпоставя грубо презрение към слабите.

Първичният фашизъм може само да защищава един популярен елитизъм. Всеки гражданин принадлежи към най-добрия народ в света, членовете на партията са най-добрите сред гражданите, а всеки гражданин може (или трябва) да стане член на партията. Но не може да има патриции без плебеи. Всъщност Водачът, знаейки, че властта му не е извоювана по демократичен път, а получена чрез сила, знае същевременно, че силата му се основава на слабостта на масите; те са толкова слаби, че се нуждаят от някой, който да ги управлява.

11. В една такава обстановка, всеки бива възпитаван така, че да стане герой.

Във всяка митология героят е изключително същество, но в първично-фашистката идеология героизмът е норма. Този култ към героизма е стриктно свързан с култа към смъртта. Не е случаен фактът, че един от лозунгите на испанските фалангисти е бил Viva la Muerte (Да живее смъртта!). В нефашистките общества, на обществото се заявява, че смъртта е нещо неприятно, но трябва да бъде посрещната с достойнство; на вярващите се казва, че това е болезненият път към достигането на свръхестествено щастие. В противоположност на това, първично-фашисткият герой не просто приема героичната смърт, той се стреми към нея, тъй като тя се възхвалява като най-добрата награда за героичния живот. Първично-фашисткият герой няма търпение да умре. В нетърпението си той нерядко изпраща на смърт и други хора.

12. Тъй като и постоянната война, и героизмът са игри, трудни за играене, първичният фашизъм прехвърля своята воля за власт и върху сексуалните въпроси.

Това е произходът на мачизма (който включва както презрение към жените, така и нетърпимост, и осъждане на нестандартните сексуални практики – от целомъдрието до хомосексуалността). Но тъй като дори сексът е игра, трудна за играене, първичният фашизъм е склонен да си играе с оръжия – при което това се превръща във фалистично упражнение.

13. Първичният фашизъм се основава на избирателен популизъм, един вид „качествен“ популизъм.

При една демокрация, гражданите имат индивидуални права, но като цяло те имат политическо въздействие само от количествена гледна точка – следват се само решенията на мнозинството. За първичния фашизъм обаче индивидите като такива нямат права, а Народът се възприема като количество, една монолитна единица, изразяваща Общата воля. Но тъй като никое голямо количество хора не може да притежава обща воля, Водачът претендира да бъде неин тълкувател. Изгубили властта си да упълномощават, гражданите не действат; на тях се позовават само когато играят ролята на Народа. По този начин Народът се превръща в театрална измислица. В нашето бъдеще може да се появи някакъв вид телевизионен или интернетски популизъм, при който емоционалната реакция на избрана група граждани бива представена и приета като Глас на народа.

Поради качествения си популизъм, първичният фашизъм трябва да бъде против „гнили“ парламентарни правителства. Винаги, когато някоя политическа каста се съмнява в легитимността на парламента, защото той вече не представлявал Глас на народа, ние можем да подушим първичен фашизъм.

14. Първичните фашисти говорят Новговор.

Новговорът беше измислен от Оруел, в Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта, като официален език на онова, което той наричаше Ангсоц, Английски социализъм. Но елементи на първичния фашизъм са общи за различни форми на диктатури. Всички нацистки и фашистки учебници използват беден речник и елементарен синтаксис, за да ограничат инструментите на сложното и критично мислене. Но ние трябва да бъдем готови да идентифицираме и други видове Новговор, дори и ако те приемат привидно невинната форма на популярно телевизионно токшоу.

Първичният фашизъм все още ни заобикаля, понякога в цивилни дрехи. Би било толкова по-лесно, ако на световната сцена днес би се появил някой, който да каже: „Искам отново да отворя Аушвиц, искам черноризците отново да правят паради по италианските площади.“ Но животът не е толкова прост. Първичният фашизъм може да се завърне под най-невинни маски. Наш дълг е да го разкрием и да го посочим с пръст при всяка от появите му – всеки ден, във всяка част на света. Струва си да си припомним думите на Франклин Рузвелт от 4 ноември 1938: „Ако американската демокрация престане да се движи напред като жива сила, търсейки ден и нощ мирни средства за подобряване съдбата на гражданите си, фашизмът ще добие сила в нашата страна.“ Свободата и освобождаването са нескончаеми задачи.

По сп. Modern World


-------------------------------------------------------------------------------

Много ми се иска всички да преосмислят тази статия в контекста на съвременните събитив и процеси в Европа.

Тази статия е препечатана от e-vestnik.bg съгласно техните авторски права.

25 май 2013 г.

Внимание! Краставиците убиват.


Краставиците убиват! Всяка изядена краствица ви доближава до смъртта. Удивително е как хората досега не са разпознали смъртоносната природа на този растителен продукт. И въпреки всичко, консумацията на краставици нараства.

С краставиците се свързват всички основни телесни недъзи и въобще всички човешки нещастия.

Практически всички хора, страдащи от хронични заболявания, са яли краставици. Явно ефектът е с натрупване.

99,9% от всички хора, умрели от рак, приживе са яли краставици.

100% от всички престъпници са яли краставици.

99,7% от всички хора, станали жертва на автомобилна или самолетна катастрофа, са употребявали краставици в храната си в течение на поне две седмици, предшестващи фаталния нещастен случай.

93,1% от всички малолетни престъпници произхождат от семейства, където постоянно са се употребявали краставици.

Има данни и за това, че вредното действие на краставиците влияе много дълго: сред хората, родени преди 1898 г. и впоследствие хранили се с краставици, смъртността е 100%. Всички лица, родени между 1900 г. - 1910 г. имат увиснала набръчкана кожа, загубили са почти всичките си зъби, практически са слепи (ако болестите, предизвикани от употреба на краставици, отдавна не са ги отвели в гроба). Още по-убедителен е резултатът, получен от известен колектив учени–медици: морските свинчета, които са били принудително хранени с по 20 фунта (9,072 кг) краставици на ден в течение на месец, загубили всякакъв апетит!

Естествено това е елементарен, силно наивистичен пример как с помоща на статистиката може да се злоупотребява и манипулира.

За съжаление напоследък тази практиха успешно се прилага дори и в науката, особено в медицината.

Но ако все пак държите да сте предпазливи, не яжте краставици, яжте само трюфели. Само 0.004% от разболелите се или починали през последният век са консумирали трюфели.

4 май 2013 г.

Предизборно за политиците и правителството

Вярата в коректността на правителството приема за даденост, че управляващите са по-добри и по-мъдри от управляваните. Проверете това, като отговорите на следните въпроси:

1. Вярвате ли в кампанийните обещания на политиците?
2. Кой има по-добър шанс да спечели избори: един честен или един нечестен политик?
3. Моралните стандарти на политиците по-високи ли са от вашите собствени?

Десетки пъти съм задавал тези въпроси на моите студенти. Резултатът всеки път е почти единодушно мнение, че:

1. На политиците не може да се вярва
2. Политиката фаворизира нечестните
3. Моралните стандарти на политиците обикновено са по-ниски, отколкото тези на обществото

След това питам същите хора дали имат доверие в правителството и дали правителството може да направи поведението на обществото по- морално. Тогава повечето от тях казват “да”, и продължават, като правят списък на законите, които искат правителството да приеме за целта.

Това е политическа шизофрения – заболяване на здравия разум. Хората често демонстрират липса на връзка между това, което мислят за правителството, и това, което мислят за политиците, които го съставят. Може би това отразява ефективността на правителственото влияние чрез училища, медии и призиви към патриотизъм – които приравняват лоялността към страната с лоялността към тези, които управляват.

Гласоподавателят не е много различен от съпруга, жертва на домашно насилие, която иска да вярва в идеалния брачен партньор, въпреки безкрайните изневери и побои. Малтретираният гласоподавател продължава да се връща към дълга си към властимащите пред избирателната урна точно както унизената съпруга пълзи обратно към своя насилник в едно безкрайно упражнение на самобичуване.

Хората често са хипнотизирани от идеята, че правителството е вид божество: присъстващо навсякъде, знаещо всичко и можещо всичко. Хвърлете няколкостотин от най-безчестните политици в някакъв законодателен котел, и вероятно ще откриете магическата формула за обществено добро.

Когато се страхуват, когато са в нужда, или когато завиждат, гласоподавателите умоляват политиците да откликнат на техния зов за незабавна употреба на сила срещу техните съседи. Тези, които вярват в обществото, принасят в жертва живота, свободата и имуществото на своите съседи в името на знамена, национални химни, политици, статуи, данъци и военна повинност!

Източникът на това широко разпространено оправдание на правителство беше известно като Свещено право на кралете. Кралете извоюваха правото си да управляват, побеждавайки в битка - победа, която твърдяха, че са постигнали благодарение на божествена намеса. По този начин кралете получаваха пълна власт върху живота, свободата и собствеността на всеки поданик в кралството.


Проф. Кен Скуланд

20 април 2013 г.

Защо, как и къде възникват банковите кризи

Едно интересно изследване на професора от Колумбийския университет Charles Calomiris резюме от което е публикувано в The Wall Street Journal ни разкрива защо, как и къде възникват банковите кризи.

От 1970 г. досега, САЩ преживя 16 банкови кризи. В Канада това никога не се е случвало – дори по времето на Голямата депресия, за което страната трябва да благодари на французите и на държавната система. Когато Канада е станала британска колония, заселниците от Франция, които не криели омразата си към британското правителство, представлявали по-голямата част от населението на страната. За да наложат строг контрол британците създали такива държавни структури, които да ограничат влиянието и властта на френското болшинство. Същевременно те предоставили сравнително добри възможности за самоуправление на страната. В резултат, в Канада било формирано високоцентрализирано федерално правителство, което контролирало икономическата политика, а също така защитавало банките от популистки сили, се казва в изследването на Calomiris. Според него, тази антипопулистка политическа система е тайната на стабилната банкова система на Канада. Подобна политическа система затруднява политическото болшинство да получи контрол над банковата система за лични цели, пише професорът.

Популистките демокрации като САЩ, от друга страна, са склонни да създават неработоспособни банкови системи, защото повечето граждани имат възможност да влияят върху банковите регулации – те използват това за да могат самите те и техни приятели да получават кредити, в ущърб на гражданите, които плащат данъци и не използват кредитни услуги.

“Наличието на неработоспособни банкови системи вече не е технически въпрос. Знаем как да избегнем това, но правим политически избор, при това съзнателен и решението ни е да имаме неефективни банкови системи в повечето страни по света”

В популистки демокрации, като тази на САЩ, регулирането на банковата дейност се използва като политически инструмент в ръцете на тази или онази партия. Това не означава, че доминиращата политическа коалиция, която провежда банковата политика желае нестабилност, но въпреки това, тя е готова да търпи нестабилност за да получи други ползи”

казва Calomiris.

Като аргументи, доказващи неговата теория той дава пример с 6 страни (сред които е и Канада), в които не е имало банкови кризи и в същото време техните банки работят активно в областта на кредитирането. Три от тези страни – Сингапур, Малта и Хонг Конг – са малки държави, в които хомогенността на населението прави трудно провеждането на политика, която създава “неудачници”. Останалите 3 страни – Канада, Австралия и Нова Зеландия – имат еднаква история на либерална демокрация.

Според Charles Calomiris, сформиралата се през 90-те години в САЩ коалиция (в която влизат правителството, големи банки и активисти на организации, защитаващи правата на потребителите) подтикна страната към кризата в пазара на недвижими имоти.


Промените в регулациите доведоха до многобройни сливания и поглъщания (виж графиката), а след това до появата на мегабанки. Но банките все още се нуждаеха от разрешения (обикновено от Федералния резерв), за да извършват сделки и в тези случаи различни групи можеха да влияят на вземаните решения.

Мнението на професора е, че регионални групи, не без подкрепата на администрацията на Бил Клинтън, на практика са ползвали процесите на одобрение от страна на федералните власти за да получат от банките отстъпки, включително и намаляване на изискванията към получателите на кредити. Първоначално замисълът е бил намалените изисквания да се отнасят за по-бедните слоеве от населението, но в крайна сметка на банките се е наложило да понижат стандартите за всички свои клиенти. Това е довело до лавина от не добре обезпечени ипотечни кредити и в крайна сметка до криза в пазара на недвижими имоти.

Като цяло професор Calomiris е песимистично настроен по отношение на перспективата за провеждане на кардинални финансови реформи.

“Умните икономисти с умните им идеи за по-добри регулации могат да бъдат сравнени с екип на бърза помощ, който пристига при болния твърде късно и в резултат, няма какво друго да направи, освен да констатира настъпилата смърт. Политическите коалиции продължават да решават не дали е налице правилен модел, а доколко банковата система съответства на техните интереси и как тя може да издава кредити”
, казва Charles Calomiris.

С две думи, банковите регулации въведени от политиците унищожават конкуренцията и водят до монопол, а там където популизма надделява неминуемо възникват банкови кризи.

14 април 2013 г.

Философията на свободата

1. Философията на свободата се основава върху принципа на личната неприкосновеност. Ти притежаваш своя собствен живот. Да се отрича това, означава, че някой друг човек има по-големи права върху твоя живот от теб самия. Никой друг човек или група хора, не могат да притежават твоя живот, нито пък ти можеш притежаваш живота на други хора.

2. Човек съществува във времето, в бъдещето, в настоящето и в миналото. Израз на това са твоя живот, твоята свобода, и продукта от твоя живот и свобода. Да изгубиш живота си означава за изгубиш бъдещето си. Да изгубиш свободата си означава да изгубиш своето настояще. А да изгубиш продукта от своя живот и свобода означава да изгубиш онази част от твоето минало, която е произвела този продукт.

3. Продуктът на твоя живот и свобода е твоята собственост. Собствеността е плода на твоя труд, резултата на твоето време, енергия и таланти. Тя е онази част от природата, която ти си превърнал в благо. Чрез доброволна размяна и взаимно съгласие човек може да ползва и собствеността на другите. Когато двама души разменят доброволно собственост, и двамата печелят от размяната - иначе не биха я направили. Единствено те имат законното право да вземат това решение за себе си.

4. Понякога, за да отнемат нещо от другите без съзнателно, доброволно съгласие, някои хора използват насилие или измама. Насилственото отнемане на живот е убийство, отнемането на свобода е поробване, а отнемането на собственост е кражба. Няма разлика дали тези действия са извършвани от един самостоятелно действащ човек, от мнозинството хора срещу малцинството, или дори от длъжностни лица с красиви шапки на главите.

5. Ти имаш право да защитиш собствения си живот, свобода и законно придобита собственост от насилствената принуда на други хора. Ти можеш да помолиш други хора да ти помогнат да се защитиш. Но ти нямаш право да използваш насилие срещу живота, свободата или собствеността на другите хора. Следователно, нямаш право и да определяш някой друг да използва насилие от твое име срещу други хора.

6. Ти имаш право да избираш лидери за себе си, но нямаш никакво право да налагаш управляващи над други хора. Независимо от начина, по който са назначавани чиновниците, те са обикновени човешки същества и нямат права или законни претенции, които да са по-висши от правата на които и да са други човешки същества. Независимо от находчивите названия за техните длъжности и независимо от броя на хората, които ги подкрепят, чиновниците нямат право да убиват, да заробват или да крадат. Ти не можеш да им дадеш никакви права, които ти самият не притежаваш.

7. Тъй като ти притежаваш своя живот, за своя собствен живот си отговорен ти. Ти не си взел живота си назаем от други хора, че те да изискват твоето покорство. Нито пък си роб на хора, че да изискват твоята саможертва. Ти избираш своите цели на основата на своите собствени ценности. Както успехите, така и провалите са необходимите стимули за усъвършенстване и израстване. Твоите действия от името на други хора, или техните действия от твое име са добри само когато произтичат от доброволно взаимно съгласие. Защото добродетелта може да съществува само там, където има свобода на избора.

8. Това е основата на истински свободното общество. Това е не само най-практичната и хуманна основа за човешката дейност, но също и най-етичната.

9. Проблемите в света, които произтичат от употребата на сила от държавата, имат решение. Решението е хората в света да престанат да искат от държавните служители да използват сила от тяхно име. Злото не идва само от зли хора, но също и от добри хора, които позволяват употребата на насилие като средство за постигане на собствените си цели. Именно по този начин през цялата история добрите хора са давали власт на злите хора.

10. Да имаме доверие в свободното общество означава да се съсредоточим върху свободния избор на морални ценности, а не върху някаква наложена с принуда визия или цел. Употребата на държавната власт за налагане на визия на други хора е интелектуален мързел и обикновено води до нежелани извратени последствия. Създаването на свободно общество изисква смелостта да мислим, да говорим и да действуваме — особено когато е много по-лесно да не правим нищо.

Проф. Кен Скуланд

Философията на свободата (анимация)

31 март 2013 г.

Равенство и упадък или конкуренция и развитие

Два екперимента за равенството и конкуренцията и един съвсем очакван извод.

Преди 20 - 30 години, в един елитен американски университет, в курса по икономика, се разгорял спор – студентите твърдели, че социализмът наистина "работи" и ако принципите му се приложат в промишлеността, няма да има недоволни. Е, никой няма да забогатее прекалено, но няма да има и гладуващи. Отначало преподавателят се опитал да спори, но виждайки ентусиазма на младежите, накрая махнал с ръка. Вместо аргументи им предложил следния експеримент – от днес нататък всички оценки се усредняват. Вярно, никой няма да получи "отличен", но и никой няма накрая да бъде скъсан. Студентите били изключително въодушевени.

След първата контролна работа оценките наистина били усреднени и всички получили "мн. добър 5". Тези, които хвърляли много усилия и учили много, били разстроени, но другите, които не учили, били доволни. В резултат на това последните започнали да учат още по-малко, а тези, които до момента се занимавали сериозно, решили, че усилията им не си струват – все тая.

На втората контролна работа всички получили усреднена оценка "добър 4". Вече никой не се радвал. Студентите се изпокарали по между си, но никой не поискал експериментът да бъде прекратен.

На третото контролно усреднената оценка била "среден 3" и останала такава, докато преподавателят не спрял експеримента по своя инициатива. Но дори и тогава трябвало да мине много време, докато се почувства подобрение, понеже социалната обстановка в групата била взривена и всички заявявали, че не искат да носят другите на гърба си.

В един от първите научно контролирани експерименти в сферата на психологията през 1897 година Норман Триплет (един от пионерите на социалната психология) изследва влиянието на конкуренцията. В първата част на експеримента била поставена задачата на деца, на възраст между десет и дванадесет години, да навиват на ролка връвта на въдица и постижението било измервано за време. Във втората част на експеримента била създадена ситуация на конкуренция. Били поставени по едно и също време повече деца в помешението а на най-добрите били обещани подаръци. Изведнъж цялият процес тръгнал двойно по-бързо.

Резултатите от тези експерименти едва ли са неочаквани, Само конкуренцията носи развитие а равенството, така както го разбират социалистите е несъвместимо с конкуренциата. Представете си как щеше да изглежда съвременния спорт ако на финала на едно състезание всички, независимо как са се представили получат по едно потупване по рамото и по един ламаринен евтин медал. Спорта просто нямаше да съществува. Същото е и с всички останали сфери на човешкият живот.

Липсата на конкуренция и равенство, така както го разбират социалистите води до упадък, само свободната конкуренция води до развитие.

1 януари 2013 г.

Кратко ръководство от Ноaм Чомски „10 начина за манипулиране с помощта на медиите"


1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).

2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение“. Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи.

3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година.

4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.

5.Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация,като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.

6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение.

7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.

8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб.

9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.

10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.

Разпознавате ли тези манипулация в поведението на медиите и сегашните управляващи? За Бойко Борисов силно се съмнявам, но явно неговите PR-ри и съветници четат и се учат от крайно левите западни активисти.