16 юни 2011 г.

Религия, образование и закономерностите между тях

Понеже предната публикация в този блог „Религия, интелект и закономерностите между тях“ възбуди сериозен интерес и дебат, ще дам още малко данни и мнения по въпроса.
Още като погледнем картата на разпространение на атеизма по света ще видим, че атеисти има по цял свят, но най-много атеисти като процент от населението, над 60% има в Япония, Швеция и Дания, веднага след тях с над 50% се нарежда по-голямата част от западна Европа. Атеистите са много малко в Африка, Южна Америка и страните от третият свят, където образованието е на много ниско равнище, това няма как да е случайно. Всъщност тази карта до голяма степен препокрива картата на нивото на образователните системи по света, там където образованието е на добро ниво, атеистите са мнозинство или поне доста съществена част от държавата. В тази карта веднага се набива на очи една държава САЩ, но САЩ никога не се е славила с добро основно образование, то е много под нивото в Европа. За сметка на това университетите в САЩ са водещи в световен мащаб и именно в университетите и научните среди на САЩ, където образованието е на много високо равнище се вижда същото, където образованието е на високо ниво атеистите са мнозинство и колкото повече образованието се развива, толкова атеистите се увеличават.

Защо се получава така?

Всички религии в основата си разчитат само на религиозната догма, догмата обикновено е описана в "свещените книги" в началото на създаването на съответната религия и не се мени. Догмата не подлежи на доказване и коментар. Всеки вярващ е длъжен да приема всяка догма безпрекословно и безусловно, ако оспориш догмата те обявяват за еретик. Така религиозната догма влиза в конфликт и пречи на образователният процес, защото доброто образование подобно на науката трябва постоянно да се развива, да се усъвършенства, да бъде в крак с времето за да бъде на ниво. Представете си например как щеше да изглеждала съвременната медицина, ако медиците ни учеха по учебници писани преди 20 века.

Именно затова съвременното образование разчита изцяло на науката и научният метод. За разлика от догмата научният метод се променя и развива. Той постоянно се подлага на различни видове критика, на преосмисляне или преформулиране. Едно нещо обаче остава неизменно и несъмнено – това, че не съществуват несъмнени истини. Това че не съществуват несъмнени истини, обаче, съвсем не означава, че всички истини са еднакво съмнителни. Отхвърляйки възможността да обосноваваме твърденията си чрез позоваване само на нечий авторитет или на откровение свише и уповавайки се най-вече на опита и логиката, научният метод ни дава увереността, че знанието, което е открито за съмнение, критика и опровергаване и не е било опровергано е по-достоверно от онова, което лежи върху голата вяра. Научният метод ни лишава от надеждата да постигнем последно и окончателно знание, но ни спасява от един присъщ на религиозната догма порочен кръг. Този порочен кръг се състои в следното: вярата в Бог се основава на сляпото приемане на догмата, а истинността на догмата произтича от вярата в Бог. По един парадоксален начин, именно подлагайки всяка истина на съмнение получаваме шанса да постигнем истини заслужаващи висока степен на достоверност, това е знанието, основата на всяко добро образование.

Ще го обясня по-просто с един пример от живота:

Ако религиозните институции ти казват: „В никакъв случай не употребявай презерватив, това противоречи на религията“ и на всеки опит да питаш защо, ти отвръщат само: „Така трябва, така пише в свещените книги“ (макар, че никъде не съм срещал думата „презерватив“ в библията), то науката и образователната система ти казва: „Ако искаш ползвай, ако искаш не ползвай презерватив, но трябва да знаеш, че познанието, науката и опита показват, че ако използваш презерватив вероятността да хванеш СПИН е нищожна и това се доказва от…“.

В този съвсем реален пример веднага се вижда конфликта между образованието и науката от една страна и религиозните учения от друга. Освен това веднага се вижда и коренно различното отношение към индивида. Религията налага, или се съгласяваш с всичко което ти казваме или си еретик, тоест враг. Образователната система и науката ти дават знания, които можеш да възприемеш, да преосмислиш и ако имаш възможност като висша форма на образованост да опровергаеш, естествено също с научни методи. Така, че освен всичко другото религиите са нетолерантни към човека като личност и не му дават право на избор, за разлика от науката.

Преди една година American Sociological Association публикуваха една много интересна научна публикация в която освен, че подробно се обяснява защо атеистите и хората с либерални възгледи за живота са по-интелигентни и по-образовани от останалите, но и се показва и обратният път, защо по-интелигентните и по-образовани хора са склонни да се откажат от религиите и са по-толерантни към останалите. Връзката е двупосочна. Изобщо с помощта на науката се доказва конфликта между религиозната обремененост и образованието, интелекта и толерантността към околните.

И за накрая искам да ви запозная с 50-те най-известни атеисти за всички времена. Като се почне от Демокрит, живял през 460 пр.н.е и Диагорас (465 пр.н.е.), та се мине през гениални учени и хора на изкуството, и се стигне до известният на всички Марк Зукърбърг, създателя, главен изпълнителен директор и президент на Facebook, човек на годината на списание „Time“ за 2010 г.

14 юни 2011 г.

Бъдещето на ядрената енергетика

Италия на референдум с огромно мнозинство от 95% реши да се откаже от ядрената енергетика, така Италия се превърна в третата голяма държава в Европа след Германия и Швейцария която се отказва от ядрената енергетика. За разлика от Италия, Швейцария и Германия взеха това политическо решение след сформиране на експертни комисии от учени, енергетици, икономисти и финансисти които внимателно прецениха всички плюсове и минуси на едно такова решение. Защо се получи така и какво наклони везните в тази посока? Общественото мнение безспорно е фактор при взимането на решението, но има и много други фактори които са взети под внимание. Ето някои от тях:
Ядрените електроцентрали са единствената технология в енергетиката която колкото повече се развива и усъвършенства, толкова по-скъпа става, както като първоначални инвестиции така и като цена на произвежданата продукция. За сравнени цената на електричеството от слънчева енергия, която се смята за най-скъпата благодарение на технологичния напредък за пет години е паднала с 60% и в САЩ и вече е напълно конкурентоспособна на конвенционалните методи, без държавни субсидии и друга държавна помощ.

Ядрените електроцентрали изискват огромни първоначални инвестиции, които започват да се връщат след 10 и повече години, което изисква плащането на големи лихви по заеми и допълнително оскъпява проектите.

След аварията в Чернобил цената на задължителната застраховка на ядрените централи се качи три пъти, след Фукошима се очаква ново огромно поскъпване за застраховката.

Голяма част от оборудването на една АЕЦ става радиоактивно по време на експлоатацията и не може просто да се предаде за скрап след затварянето и а изисква да бъдат изолирано от природата и хората в продължение на десетки години след спиране на производството. Това заедно с необходимостта за съхранение на отработеното ядрено гориво в специални скъпи хранилища изисква огромни средства които да бъдат давани десетки години след като централите спрат да произвеждат и да носят приходи.

Природният уран от който се произвежда ядреното гориво е полезно изкопаемо което е в ограничени количества в природата и постоянно поскъпва, в някои периоди от време дори по-бързи и от петрола. Според някои експерти природният уран ще бъде изчерпан в природата преди нефта.

Като цяло инвестирането в ядрено мощности се смята за рискова дейност. От над 300 досега построени ядрени електроцентрали, само 5-6 са построени в предварително планираните срокове и в рамките на предварително планираният бюджет. Този риск естествено влияе негативно и на лихвите по заемите за тази дейност.

За повече от 50 години има само 3 сериозни аварии в ядрени електроцентрали в Три майл айлънд, Чернобил и Фукошима, но финансовите ресурси които бяха необходими за да покрият щетите от тези аварии са огромни, десетки пъти по-големи от цената на другите промишлени аварии. Една такава авария е способна да нанесе финансови сътресения на голяма и водеща в икономическо отношение държава, а една малка държава направо може да фалира.

Всичко това доведе до сериозно охладняване на частните инвеститори към ядрената енергетика. След големият бум от 70, 80-те години на миналият век строителството на АЕЦ рязко спадна (виж графиката). През последните 10 – 15 години ядрени електроцентрали се строят предимно в полудемократични, полутоталитарни държави с изцяло държавни инвестиции. Дори в тези държави като Венецуела, Тайланд и Китай, където няма зелени активисти и еколози и където общественото мнение не е от значение, също замразиха плановете за ядрени електроцентрали.

По съвсем разбираеми причини 1000 електроцентрали по 1 MW са много по-надеждни от 1 централа от 1000 MW, вероятността да се аварират 20 електроцентрали едновременно е нищожна докато и най-малката авария в една голяма централа и голяма част от производството на електричество спира. Това води от своя страна до необходимостта от поддържането на голям студен резерв от мощности, а това са много ресурси и пари за поддръжка на електроцентрали които нищо не произвеждат а само чакат ако има авария да бъдат включени, това е неефективно.

Концентрирането на производството на електричество в една или няколко точки при положение, че потребителите са пръснати на големи площи, води до пренос на големи количества електроенергия на големи разстояния. Това от своя страна води до големи загуби по преноса. За сравнение в България загубите са над 30%, производството на един АЕЦ като „Белене“ или „Козлодуй“ просто се "изпарява" във въздуха.

Преди няколко години учените от факултета по ядрена енергетика на Масачузетският технологичен институт (MIT), които работят в тясна връзка с ядрената индустрия на САЩ прогнозираха, че бъдещето на ядрената енергетика е в напълно автоматизираните ядрени микрореактори, те имат много предимства и избягват недостатъците описани по-горе на традиционните реактори използвани днес. Поне 7-8 фирми правят такива разработки на ядрени микрореактори за масово производство, някои от тези разработки са в доста напреднал стадий. Такива ядрени микрореактори се използват от повече от 60 години за военни цели в самолетоносачи, подводници, бомбоубежища и други специализирани военни обекти които изискват автономно захранване в продължение на години. Досега няма данни при тези ядрени микрореактори използвани от военните да е имало сериозна авария.

През последните няколко десетилетия огромната част от научният потенциал в ядрената енергетика е пренасочен към изработката на технология за термоядрен синтез. Във Франция от няколко години се строи първата експериментална термоядрена централа, това е уникален проект в който са вложени усилията, знанията и финансите на учени от Европейския съюз, Япония, Китай, Индия, Корея, Русия и САЩ. На този проект се възлагат големи надежди за бъдещето на енергийните ресурси на човечеството.

Както се вижда предимствата и недостатъците на ядрените електроцентрали които се използват сега бяха на кантар и преди аварията във Фукошима, тази авария просто наклони везните в тяхна вреда.

Ядрена енергетика има бъдеще, но не и във вида в който съществува сега. Ядрена енергетика има нужда от сериозно преосмисляне и технологичен напредък.

7 юни 2011 г.

Не на полицейското насилие, бруталност и произвол

Не на полицейското насилие, бруталност и произвол
В България полицейското насилие е ежедневие. В България всеки може да стане жертва на полицейско насилие, всеки може да бъдете унижен или пребит напълно безпричинно от полицейски служители. В България може да бъдеш тотално обезобразен на улицата от полицаи само защото си с дълга коса. В България полицаи ти чупят главата само защото се възползваш от конституционното право да участваш на мирен протест. Само в България полицаи педофили, които няколко дни поред изнасилват малолетна и саморъчно заснемат всичко, се разминават със символични глоби и отново биват възстановени като полицаи.
Не на полицейското насилие, бруталност и произвол
Затова искам да ви препоръчам един нов и много полезен сайт - НЕ на полицейското насилие и бруталност и неговата страничка във facebook, който си е поставил за цел да събере на едно място най-фрапантните случаи на полицейско насилие.

Както и инициативата на БХК - Полицейското насилие: стоп сега!

Призовавам всички, нека си търсим правата, нека бъдем нетолерантни към полицейското насилие, нека принудим държавата и съда да почнат да наказват това крайно опасно явление.

Когато са под клетва в съда самите полицаите са принудени да признаят за грубите нарушения, безотговорността и излишна показност, които са стил на работа на българската полиция. За съжаление техният министър Цветан Цветанов съвсем безразсъдно насърчава служителите на МВР да пренебрегват закона.

И накрая малко факти от Европейският съд по правата на човека (За съжаление много малка част от пострадалите от полицейско насилие в България си търсят правата в ЕСПЧ) и български хелзинкски комитет:

Европейският съд по правата на човека в Страсбург е произнесъл 27 осъдителни решения по 26 дела срещу България за полицейско насилие.

По 9 от делата е причинена смърт, убитите са общо 10 души.

В един случай човекът оцелял след потенциално смъртоносно прострелване.

По 16 дела за полицейско насилието е имало и мъчение или нечовешко и унизително третиране, жертвите са общо 20 души. По 3 от делата полицията е отказала на жертвите си животоспасяваща медицинска помощ.

Общо 31 човешки живота и семейства са поразени от насилието на органите на реда. Повечето от жертвите са много млади: три са деца – на 14 г. и на 17 г., 16 са младежи на възраст между 19 и 29 г., четирима са млади хора между 30 и 36 г. В три случая жертвите са възрастни хора (72 г., 67 г. и 62 г.).

Няма нито един ефективно осъден полицай за случаите на полицейско насилие.

Общо държавата е похарчила близо 906 000 лева обществени пари за обезщетяване на потърпевшите от полицейски безчинства.

Няма данни за нито един дисциплинарно наказан полицай за тези случаи.

Няма уволнени полицаи, някои дори са повишени!

МВР не само не дисциплинира своите виновни служители, но и възпрепятства разследването им от съдебната власт.

От години ЕСПЧ се произнася, че със самия закон, който позволява на полицията да употребява сила и оръжие, без това да е абсолютно необходимо, България нарушава правото на живот.

2 юни 2011 г.

Пак за АЕЦ Белене и мафията

Вече писах, че в строителството на АЕЦ "Белене" се е загнездила мафията, но вчера излезе поредният официален документ който показва, че стотиците милиони евро вече са изтекли от този проект, и то още преди да е започнало самото строителство. Дори Бойко Борисов преди време съвсем искрено се възмути на далаверите в АЕЦ "Белене", като се позова на секретен доклад на ДАНС, който за съжаление едва ли скоро ще видим.
Нека си припомним как започна всичко. Още когато правителството на Симеон Сакскобурготски размрази проекта АЕЦ "Белене" и още преди да е започнал самият търг за строителството и, се разви голям корупционнен скандал. Канадската държавна компания „Атомна енергия на Канада“ (AECL) публично чрез канадските медии обвини българското правителство, че са поискали подкуп от $40 млн. до $80 млн. за да имат някакъв шанс на предстоящият търг. После българското правителство реши на търга за избор на строител на АЕЦ "Белене" да бъдат допуснати само фирми работещи с руски реактори с мотива, че за изграждането на площадката вече са похарчени около 1 милиард лева и само руски реактори могат да използват вече построеното. Така правителството предварително предреши търга за АЕЦ "Белене" в полза на руската фирма "Атомстройекспорт". Само, че само няколко месеца след като руснаците "спечелиха" търга тихомълком се оказа, че направеното дотогава на площадката не е подходящо и за новите руски реактори, и всичко се разруши, остана само прословутата яма, а старите вече платени от България реактори са били изкупени обратно от руснаците на безценица, както се разбира от одитният доклад. Всичко това няма как да не се е знаело още преди провеждането на търга, но явно са се търсили мотиви за да се отстранят конкурентите на "Атомстройекспорт". И сега, каква е схемата за източване на пари от мафията в България? Още след търга, Симеон Сакскобурготски се похвали, че е договорено с руската страна една трета от цената на АЕЦ "Белене" да бъдат дадени на български фирми подизпълнители на проекта, само, че българските подизпълнители няма да се избират с търг или конкурс а еднолично от "Атомстройекспорт". Вече се знае кои са тези фирми и се вижда, че държавни пари вече са почнали да текат към тях, много от тях без необходимите документи. Всичките до една са свързани с "Мултигруп", Васил Божков - Черепа, Христо Ковачки, с вече покойните Константин Димитров-Самоковеца и Илия Павлов, с обръчите от фирми на ДПС, БСП, Георги Първанов. При очаквана цена от над 12 милиарда евро за централата, сами си изчислете колко ще отидат в българската мафия. Така АЕЦ "Белене" освен че ще застраши икономиката и финансовата система на България, тя ще застраши и партийната система и демокрацията, защото представете колко гласове по изборите, колко медии, колко съдии, колко политици и цели партии могат да се купят с тези пари ако мафията се докопа до тях. Всякакви надежди за справяне с мафията и другите проблеми свързани с нея се изпаряват в момента в който се подпише договор за строителството на АЕЦ "Белене". И всичко това на гърба на българските данъкоплатци и на всички фирми и граждани които ще плащат сметки за електричество.

Нека не забравяме, че всички независими експерти, специалисти и институции имат сериозни съмнения в смисъла и икономическата целесъобразност на АЕЦ "Белене".


Документи свързани с АЕЦ "Белене"

Видеоматериали свързани с АЕЦ "Белене"

1 юни 2011 г.

ГЕРБ, обещанията и кризата

Вчера националният статистически институт (НСИ) публикува новите данни за доходите, разходите и потреблението на домакинствата през първото тримесечие на 2011 г.
Какво се вижда. Най-много, с над 50% за една година е увеличението както на домакинствата, така и на отделните лица на разходите за данъци и осигуровки.

Сега нека си припомним предизборната програма на ПП ГЕРБ заради която толкова много хора им дадоха гласовете си на изборите. Там има цял параграф 5 "Данъчни стимули – да оставим парите при хората и бизнеса" и пише:

"Облекчаване на данъчните и осигурителни режими с цел увеличаване на разполагаемите доходи и стимулиране на икономическата активност на граждани и бизнес."

И още:

"Намаляване на осигурителната тежест с до 5%, с цел оставяне на повече разполагаеми средства у бизнеса и работниците. Ефектът от тази мярка е незабавен и стимулира запазването и създаването на работни места."

Какви са изводите:
1. ГЕРБ е поредната политическа партия която не си спазва обещанията;
2. ГЕРБ е всякаква друга, но не и дясна партия. Това е очевидно и се вижда от всяко едно решение на правителството и мнозинството в парламента;
3. ГЕРБ не само не взима антикризисни мерки, а с прокризисните си мерки удължава кризата за неопределено време.

Какви са резултатите:

Според БНБ лошите кредити продължават да се увеличават и вече са 19.34%. Според НСИ безработицата също се увеличава. Покупателната способност на българина намалява. Вътрешното потребление продължава да се свива. А края на кризата не се вижда.

Един министър от кабинета на ГЕРБ, Тотю Младенов пък си позволи да отхвърли данните на НСИ и публично да унижи държавната статистика. По всичко изглежда, че НСИ засега си върши работата, но поведението на министър Тотю Младенов е много опасно защото то показва, че има опити от страна на правителството за натиск към НСИ да манипулира данните, а това не е много трудна защото НСИ е държавна институция пряко подчинена на правителството. ЕС вече имаше някои съмнение към статистиката в България и изявленията като това на Тотю Младенов само влошава нещата. За никой не е тайна, че Гърция е в това положение защото дълги години техните правителства манипулираха данните от тяхната статистика, лъжеше както собствените си граждани, така и евростат и ЕС с неверни данни за състоянието на тяхната икономика, и когато истината най-накрай лъсна, вече беше твърде късно за каквато и да е реакция. Това ли искаме да стане и в България?