Екология, технологии и мястото на човека

Преди време четох как бобри построили бент дълъг цели 850 метра, за сравнения бентът на Хувър е едва 379 метра. Всички се възхищаваха на това чудо на природата и на способностите на бобрите като част от тази природа. В същото време всеки път когато хората решат да направят бент или язовирна стена еколозите недоволстват защото човек се меси в природата като нарушава речната екосистема.

И още:
Преди повече от десетилетие разкодирахме човешкият геном. Учените бяха изненадани да научат, че 9% от ДНК-то на човек всъщност е ДНК на различни вируси попаднали в генома на човека и пренасяна там от поколение на поколение. Все още се спори как е попаднала там и каква е нейната роля за човека, но много от учените смятат, че именно тази ДНК на вируси в човешкият геном е предотвратила ужасни за човека вирусни епидемии. В природата има и обратният пример, бактерии в които се съдържат част от ДНК на човека. Естествено всичко това е станало без съзнателното участие на човека и е изцяло дело на природата и затова всичко е 100% природосъобразно, още едно чудо на природата. В същото време всеки опит на учените да внедрят част от ДНК на един организъм в друг биологичен вид чрез така наречената технология ГМО априори се заклеймява и анатемосва от природозащитниците като опасна намеса на човека в природата.

Излиза, че човека не е биологичен вид от тази планета и не е част от тази природа. Всеки друг участник в природата има право да се развира, да се усъвършенства, да използва технологии, да променя себе си и останалите около тях но не и човека, за човека това е външна намеса в природата и не екологично. Защо?

Науката и технологиите не могат да бъдат вредни или опасни. Ядрената физика няма как да е вредна или опасна защото това е само човешко познание. Опасни могат да бъдат само някои продукти на науката и технологиите като ядрената бомба. На този свят няма абсолютни неща, всичко си има предимства и недостатъци, носи ползи и едновременно вреди, има плюсове и минуси. За да преценим дали даден продукт си заслужава, и дали ползите са повече от вредите или обратно се прави подробен, безпристрастен SWOT анализ. Само SWOT анализа може да ни позволи да вземем правилното решени и то направен за всеки продукт поотделно, но кой ли в България си прави труда да го прави?

Сещам се за всички тези неща защото в 21 век в България започнахме да слагаме тотални забрани на цели технологии. Миналата година забранихме ГМО, сега забранихме всичко свързано с шистовият газ. Забраняват се не само комерсиалните продукти свързани с тези технологии, в България забраняваме и проучванията, изследванията, производството и употребата им с чисто научни цели, всичко свързано с цели технологии се забранява тотално.

В историята е имало и друг период подобен на сегашният, когато науката и технологиите са играли основна роля в развитието на човечеството. В 19 век, в началото на индустриалната революция науката и технологиите са се развивали бурно, това довело до промяна на цели отрасли, променило се е начина на производство и са появили много нови продукти и услуги. И тогава е имало много голяма съпротива, имало е бутове, стачки, демонстрации, в някои държави дори се е стигнало до граждански войни. Разбира се тогава съпротивата не се е водила от еколози и природозащитници, но мотивите за съпротивата са били абсолютно същите, страх от новото и непознатото. Тогава, в 19 век някои държави първи са се престрашили да въведат новите за времето си технологии и това ги е направило лидери за следващите 1-2 века. Други държави били нерешителни, изчаквали да видят какво ще стане и в крайна сметка пак въвели тези технологии но със закъснение, само, че това закъснение им е струвало твърде скъпо, отредило е на тези нации да попаднат в списъка на аутсайдерите и посредствените.

Дали наистина искаме България да бъде аутсайдер през следващите 1-2 века?