31 март 2013 г.

Равенство и упадък или конкуренция и развитие

Два екперимента за равенството и конкуренцията и един съвсем очакван извод.

Преди 20 - 30 години, в един елитен американски университет, в курса по икономика, се разгорял спор – студентите твърдели, че социализмът наистина "работи" и ако принципите му се приложат в промишлеността, няма да има недоволни. Е, никой няма да забогатее прекалено, но няма да има и гладуващи. Отначало преподавателят се опитал да спори, но виждайки ентусиазма на младежите, накрая махнал с ръка. Вместо аргументи им предложил следния експеримент – от днес нататък всички оценки се усредняват. Вярно, никой няма да получи "отличен", но и никой няма накрая да бъде скъсан. Студентите били изключително въодушевени.

След първата контролна работа оценките наистина били усреднени и всички получили "мн. добър 5". Тези, които хвърляли много усилия и учили много, били разстроени, но другите, които не учили, били доволни. В резултат на това последните започнали да учат още по-малко, а тези, които до момента се занимавали сериозно, решили, че усилията им не си струват – все тая.

На втората контролна работа всички получили усреднена оценка "добър 4". Вече никой не се радвал. Студентите се изпокарали по между си, но никой не поискал експериментът да бъде прекратен.

На третото контролно усреднената оценка била "среден 3" и останала такава, докато преподавателят не спрял експеримента по своя инициатива. Но дори и тогава трябвало да мине много време, докато се почувства подобрение, понеже социалната обстановка в групата била взривена и всички заявявали, че не искат да носят другите на гърба си.

В един от първите научно контролирани експерименти в сферата на психологията през 1897 година Норман Триплет (един от пионерите на социалната психология) изследва влиянието на конкуренцията. В първата част на експеримента била поставена задачата на деца, на възраст между десет и дванадесет години, да навиват на ролка връвта на въдица и постижението било измервано за време. Във втората част на експеримента била създадена ситуация на конкуренция. Били поставени по едно и също време повече деца в помешението а на най-добрите били обещани подаръци. Изведнъж цялият процес тръгнал двойно по-бързо.

Резултатите от тези експерименти едва ли са неочаквани, Само конкуренцията носи развитие а равенството, така както го разбират социалистите е несъвместимо с конкуренциата. Представете си как щеше да изглежда съвременния спорт ако на финала на едно състезание всички, независимо как са се представили получат по едно потупване по рамото и по един ламаринен евтин медал. Спорта просто нямаше да съществува. Същото е и с всички останали сфери на човешкият живот.

Липсата на конкуренция и равенство, така както го разбират социалистите води до упадък, само свободната конкуренция води до развитие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар