В едно елитно и специализирано полицейско потразделение в България, шефът поощтрявал (дори задължавал) подчинените си да събират подкупи и рекет от граждани и фирми и след това ги принуждавал да му плащат частен данък (процент от приходите), като дори си водил "черно" счетоводство.
В един областен град в България кмета от БСП плащал на приятелски фирми суми в пъти над пазарните и без обществени поръчки като в замяна получавал луксозни автомобили и имоти на нищожни цени.
В България и малкото заведени дела за корупция бързо се забътачват и никога не завършват с осъдителна присъда (за разлика от съседна Румъния например).
В България БНБ и финансовото разузнаване тотално "проспаха" ситуацията около КТБ, като дори финансовото разузнаване остана със запорирани сметки в КТБ и така изпадна във финансови затруднения.
В България политиците си сменят мнението на всеки 24 часа. Никой, никога, по никакъв начин не знае какво ще решат политиците на следващият ден.
В България половината политици желаят да дадат на все още неизвесно правителство празен чек за 3.5 млрд. лв. за да имат за допълнителни и неконтролирани харчове за три месеца и така да се чувствали по-спокойни.
В България правителството сключва договори за милиарди долари но както народните представители, така и всички граждани научават за това впоследствие от чуждестранната преса.
Както в българската, така и в международната преса най-популярното лице в България през последната една година е депутатът Делян Пеевски (с всичките му негови афери).
Въпреки написаното по-горе в България все още повечето граждани предпочитат да дават на държавата още и още от заработените от тях пари и разчитат, че държавата ще им свърши някаква работа.
И още, и още, и още...
Това е България (примерите са само от последните няколко дни).
Показват се публикациите с етикет България. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет България. Показване на всички публикации
2 август 2014 г.
29 декември 2013 г.
България в световните икономически класации през 2013 година
Обзор на някои от по-известните индекси и бизнес класации, представени през 2013 г.
В „Класацията на световната конкурентоспособност” сме на 57-мо място, при 54-та позиция в предишното издание. Влошаваме се през последната година с три позиции и оставаме в дъното на класацията сред 60-те участващи държави.
В индекса за „Икономическата свобода по света” отчитаме също значителен спад за България: 49-то място – при 45-то в доклада от 2012 г. и 28-мо в доклада от 2011 г. При всички ндекси оценката за България се влошава, но най-лошо е представянето ни по критерия за „бизнес регулации”, където сме на 100-на позиция.
В доклада „Doing Business 2014” страната ни е на 58-мо място сред 189 държави по „Индекс на правене на бизнес”. Също отбелязваме спад спрямо предходния доклад, когато България е на 57-мо място. Най-лошо е класирането ни по подиндексите „свързване с електричество” и „получаване на разрешение за строеж”, за които са нужни приблизително между 3 и 5 месеца.
По „Индекс на възприятие на корупцията” сме на 77-мо място при 75-то място година по-рано. И тук вървим в лоша посока.
В "Индекса на глобалната конкурентоспособност 2013-2014”, страната ни заема 57-мо място, изкачвайки 5 позиции спрямо доклада 2012-2013 заради макроикономическата стабилност. За поредна година от критериите включени в индекса най-лошо е положението с дейността на институциите.
В "Индекса на икономическата свобода”, при който България напредва с едно място – на 60-та позиция в доклада от 2013 г. спрямо на 61-во място през 2012 г.
С две думи България се представя изключително лошо в световните класации за правене на бизнес, но по-лошото е, че вървим в низходяща посока и продължаваме да влошаваме резултатите си.
Ако погледнем по-подробно тези класации ще установим, че това което ни дърпа назат и пречи на икономиката е лошото законодателство, безумните държавни регулации и най-вече изключително недекватното държавно управление.
В „Класацията на световната конкурентоспособност” сме на 57-мо място, при 54-та позиция в предишното издание. Влошаваме се през последната година с три позиции и оставаме в дъното на класацията сред 60-те участващи държави.
В индекса за „Икономическата свобода по света” отчитаме също значителен спад за България: 49-то място – при 45-то в доклада от 2012 г. и 28-мо в доклада от 2011 г. При всички ндекси оценката за България се влошава, но най-лошо е представянето ни по критерия за „бизнес регулации”, където сме на 100-на позиция.
В доклада „Doing Business 2014” страната ни е на 58-мо място сред 189 държави по „Индекс на правене на бизнес”. Също отбелязваме спад спрямо предходния доклад, когато България е на 57-мо място. Най-лошо е класирането ни по подиндексите „свързване с електричество” и „получаване на разрешение за строеж”, за които са нужни приблизително между 3 и 5 месеца.
По „Индекс на възприятие на корупцията” сме на 77-мо място при 75-то място година по-рано. И тук вървим в лоша посока.
В "Индекса на глобалната конкурентоспособност 2013-2014”, страната ни заема 57-мо място, изкачвайки 5 позиции спрямо доклада 2012-2013 заради макроикономическата стабилност. За поредна година от критериите включени в индекса най-лошо е положението с дейността на институциите.
В "Индекса на икономическата свобода”, при който България напредва с едно място – на 60-та позиция в доклада от 2013 г. спрямо на 61-во място през 2012 г.
С две думи България се представя изключително лошо в световните класации за правене на бизнес, но по-лошото е, че вървим в низходяща посока и продължаваме да влошаваме резултатите си.
Ако погледнем по-подробно тези класации ще установим, че това което ни дърпа назат и пречи на икономиката е лошото законодателство, безумните държавни регулации и най-вече изключително недекватното държавно управление.

