Какво се получава когато социалист открие силата на олигархията

Знаете ли какво се получава когато някой социалист открие силата и влиянието на олигархията?

Малко предистория

Роберт Михелс е немски социолог. Михелс e учил в Англия, в Парижката Сорбона, и в университетите в Мюнхен, Лайпциг, Хале и Торино, образован човек. Става социалист, докато преподава в Университета Марбург и става активен в радикалното крило на Социал-демократическата партия на Германия, малко по-късно става и радикален синдикалист.

Като социолог и с помоща на опита в социалистическите и синдикални организации той формулира така нареченият Железен закон на олигархията. Според железния закон на олигархията във всяка организация независимо от нейната първоначална демократичност, в крайна сметка се развиват олигархични тенденции. Истинската демокрация практически и теоретически е невъзможна в големи групи и сложни организации. Той заключил, че демократичното управление е невъзможно в която и да е голяма общност от хора. Колкото е по-голяма организацията - толкова по-малко в нея са демократичните елементи и повече елементите на олигархията.

И какво мислите, че станало когато Роберт Михелс осъзнал силата на олигархията?

Той се отдръпнал от социалистическите идеи и станал поддръжник на Мусолини (Самият Мусолини изминал същият път - от виден социалист и главен редактор на централния социалистически вестник „Аванти“ става водач и идеолог на фашизма), считайки олигархичното управление не само за непорочно, но определено благотворно за обществото като цяло. Става важен идеолог на фашисткия режим в Италия и преподавател по икономика и история на доктрините в Университета в Перуджа.

Това става когато някой социалист открие силата и влиянието на олигархията - преодкрива фашизма.

Пътят към робството

„Пътят към робството“ (The Road to Serfdom) е уникална книга на австрийския икономист Фридрих Хайек. Публикувана за пръв път през 1944 г. тя много бързо се превръща в една от стоте най-влиятелни книги на 20 век (класацията е на Нюйоркската обществена библиотека) и става настолна книга на велики политици и общественици като Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Уинстън Чърчил, Джордж Оруел и много други.

След началото на икономическата криза интереса към „Пътят към робството“ се възражда и през юни 2010 г. става номер едно по продажби в Amazon и така се превръща в една от най-влиятелните книги и на 21 век.

И един малък откъс от „Пътят към робството“

Великата утопия

Несъмнено мнозинството стопански дейци в демократичните страни, които искат да наложат централизирано управление на всички икономически дейности, все още вярват във възможната комбинация между социализъм и индивидуална свобода. Обаче много мислители навреме осъзнаха, че социализмът е най-тежката заплаха за свободата.

Сега хората рядко си спомнят, че в ранната си фаза социализмът беше открито и явно авторитарен. Той започна като откровена реакция срещу либерализма на Френската революция. Френските писатели, които положиха основите му, не се съмняваха, че идеите им могат да се осъществят само от силно диктаторско управление. Първият модерен плановик Сен Симон предричаше, че които не се вслушат в неговите предложения за планиране, ще бъдат “третирани като добичета”. Никой по-добре от великия политически мислител Алексис де Токвил не можа да прозре, че демокрацията е в непримирим конфликт със социализма. Още през 1848 г. той заяви:

“Демокрацията разширява сферата на действие на индивидуалната свобода. Тя придава на всеки човек възможно най-голяма цена, докато социализмът прави от всекиго прост изпълнител, обикновена бройка. Демокрация и социализъм нямат нищо общо, освен една дума – равенство. Но забележете разликата: докато демокрацията търси равенството в свободата, социализмът се стреми към равенство в ограничението и робията”.

Опитвайки се да намалят всички съмнения и подозрения, и да впрегнат за своята кауза най-силният от всички политически мотиви – копнежът по свободата – социалистите започнаха да обещават някаква “нова свобода”. Социализмът щял да донесе “икономическа свобода”, без която политическата свобода “не си заслужава”.

За да звучи благовидно този аргумент, социалистите измениха значението на думата “свобода”. Преди това тя означаваше свобода от принуда, от произволна власт на човек над човека. Сега й се придаде смисъл на свобода от необходимост или нужда, освобождение от принудата на обстоятелствата, които неизбежно ограничават обхвата на избора за всеки от нас. Свободата в този смисъл е, разбира се, само друга дума за власт или богатство. Искането на тази нова свобода се превърна в друго име на старото искане за преразпределяне на богатства.

Мнозинството от изследователите на този проблем постепенно започнаха да се отказват от твърдението, че плановата икономика би произвела съществено по-голямо производство, отколкото конкурентната система. И все пак именно тази измамна надежда повече от всичко друго ни тика по пътя на планирането.

Макар че нашите модерни социалисти обещават по-голяма, истинска и искрена свобода, в последните години наблюдателите един по един се стъписват от непредвидените последици на социализма, от неговото извънредно сходство в много отношения с “комунизма” и “фашизма”. Както писателят Питър Дракър се изрази през 1939 г.,

“Пълният крах на вярата, че свободата и равенството са постижими по пътя на марксизма, принуди Русия да извърви същия път към тоталитарното общество на несвобода и неравенство, по който Германия вече крачеше. Не че комунизмът и фашизмът са еднакви по същество. Фашизмът е стадий, който се достига, след като комунизмът се е оказал илюзорен, а той се оказа такава илюзия в Русия, каквато беше и в Германия преди възшествието на Хитлер.”

Не по-малко показателен е и интелектуалният поглед към редовите членове на комунистическото и на фашисткото движение в Германия преди 1933 г. Относителната лекота, с която един млад комунист можеше да се превърне в нацист и обратно, е добре известна, най-вече на пропагандистите от двете партии. Комунистите и нацистите много по-често влизаха в стълкновения помежду си, отколкото с други партии, просто защото се състезаваха за надмощие над хората с еднаква умствена нагласа, и защото запазваха едни за други омразата към еретика. Практиката им доказа колко близки са двете партии. И за комунистите, и за нацистите, истинският реален враг, човекът, с когото нямаха нищо общо, беше либералът от стария тип. В същото време за комуниста един нацист, както и за нациста един комунист, а и за двамата социалистът бяха потенциални възможности за вербуване с подходящите качества. Но и комунистът, и нацистът знаят, че не може да има компромис между тях и онези, които наистина вярват в индивидуалната свобода.

Това, което ни се обещаваше като “път към свобода”, в действителност се оказа пряк път към робия. Защото не е трудно да се предвиди какви ще бъдат последствията, когато демокрацията поеме курс към планиране. Целта на планирането ще бъде описвана с такива неясни думи като “общо благоденствие или благополучие”. Няма да има истинско съгласие по отношение на преследваните цели, а ефектът от съгласието на хората, че трябва да има централно планиране, без те да са постигнали съгласие за неговите цели, ще бъде такъв, каквото ще е, ако група хора тръгнат заедно на пътешествие, без да са се споразумели къде искат да отидат: резултатът ще бъде, че те всички може да направят пътешествие, което повечето от тях въобще не са искали да предприемат.

Демократичните общества или групи не могат да функционират като планови агенции. Те не могат да постигат съгласие по всичко – цялото пренасочване на националните ресурси – защото броят на възможните действия може да бъде безкраен. Демократично събрание, което гласува и поправя един всеобхватен икономически план точка по точка, така, както би правило при обсъждането на обикновен законопроект, всъщност не прави нищо значимо. Дори да е възможно парламентът да постигне стъпка по стъпка съгласие по някаква схема, в крайна сметка това няма да задоволи никого. Да се изработи икономически план по този начин е дори по-малко възможно от планирането на успешна военна кампания чрез демократични процедури. Неизбежно ще се наложи изработването на стратегия да се възложи на експерти.

Дори и по такъв начин демокрацията да успее да планира всеки сектор на икономиката, тя все пак ще трябва да се справи с проблема, как да интегрира тези отделни планове в единно цяло. Исканията правителството или някой отделен индивид да получи правомощията да действа на собствена отговорност, ще стават все по-категорични. Призивът за диктатор в икономиката е характерен етап от движението към планиране.

Това ще ограничи реалните правомощия на законодателното тяло до избор на лицата, които ще имат практически абсолютна власт. Цялата система ще се ориентира към плебисцитна диктатура, в която главата на правителството от време на време си осигурява легитимност чрез народен вот, но същевременно има на разположение всички правомощия, за да е сигурен, че вотът ще бъде в желаната от него посока.

Планирането довежда до диктатура, защото диктатурата е най-ефективното оръдие за принуда и като такова е от съществено значение, ако трябва да се постигне централно планиране в широк мащаб. Няма никакво оправдание за широко разпространеното схващане, че ако удостояването с власт е извършено с демократична процедура, то не може да бъде произволно; не източникът на властта ще я предпази от това да бъде деспотична; за да се освободи от диктаторски качества, властта трябва също така да бъде ограничена. Една истинска “диктатура на пролетариата”, дори ако по форма е демократична, ако тя се залови централно да насочва икономическата система, по всяка вероятност ще унищожи личната свобода толкова пълно, колкото която и да е автокрация го е правила някога.

Индивидуалната свобода не може да се примири с върховенството на една единствена цел, на която цялото общество е непрекъснато подвластно. До някаква определена степен ние самите изпитахме на собствения си гръб този факт по време на войната, когато почти всичко се подчиняваше на непрекъснатата и належаща нужда, и това беше цената, на която запазваме свободата си. Модните фрази, че правим това в името на мира, са много подвеждащи, защото си струва временно да се пожертва свободата, за да се гарантира съществуването и в бъдеще. Съвсем различно е обаче, ако свободата трябва непрекъснато да се жертва в интерес на плановата икономика.

Онези, които са наблюдавали отблизо как се извърши преходът от социализъм към фашизъм, са наясно за връзката между двете системи. Реализацията на социалистическата програма означава разрушаване на свободата. Демократичният социализъм, великата утопия на последните няколко поколения, остава просто една недостижима цел.

Социализма - чудовището на 20 век.

Като допълнение на един мой пост от преди 2.5 години - "За една историческа несправедливост", няколко цитата от книгата на Виктор Суворов - "Самоубийството"

Нашите комунистически идеолози твърдят, че ние сме били имали истински социализъм, а при Хитлер той не бил съвсем истински и имал недостатъци. И затова в комунистически превод нашето е социализъм, а немското – национал-социализъм. Питам обаче – с какво нашият социализъм е по-добър от нацисткия? Хитлер идва на власт по законен път, печели победа на явни общи избори. А Ленин никой не го е избирал, той завзема властта чрез кървав преврат, платен с германски пари.

Та с какво нашият социализъм е по-добър от нацисткия? С това, че сме избили повече хора ли? С това, че замърсихме повече страната си? С това, че нашите социалистически вождове окрадоха повече? С това, че нашите работници живееха като скотове?

Всеки, който рони сълзи за нашия погубен социализъм, трябва още веднъж да прочете „Русия в концлагер“ на Иван Солоневич. Специално препоръчвам главата „Момиченцето с леда“:

"…и върху костите на това мъничко скелетче – на милиони такива скелетчета – ще се строи социалистическият рай…"

Та това е то: социализмът си е социализъм – ленински, хитлеровски – няма голяма разлика. Те са имали едно варварство, нашето беше малко по-различно. Но и едното, и другото си беше истински социализъм. И не чакайте никакъв друг социализъм. Казват ни, че социализмът на Ежов, на Бухарин, на Химлер, на Айхман, на Чаушеску, на Мао, на Кастро и на всички останали Пол-Потовци бил изкористяване на великата идея. Това го казват социалистите, разбира се. И всичките тези техни приказки могат да се сведат до една фраза: дайте ни да опитаме пак.

Сега говорим за вождовете на германския социализъм, но нека имаме предвид, че те са се различавали съвсем малко и от нашите, и от всички други. Разликата между хитлеристкия и нашия социализъм е само в това, че по времето на Сталин периодично са били отстрелвани прекалено увличащите се вождове и затова нашият социализъм издържа по-дълго. Но щом сталинският отстрел спря, нашият социализъм се пропука…

Социализма беше чудовището на 20 век, но не се подлъгвайте, дори съвременният, малко по-рафиниран социализъм нанася огромни щети на човечеството.

Какво е социализъм?

Какво е социализъм? Според марксистката доктрина, социализмът е етап на обществото между капитализма и комунизма, където се елиминират частната собственост и частният контрол върху собствеността. Същността на социализма е затихване и окончателно премахване на правото на частна собственост. Атаките срещу частната собственост включват, но не се ограничават само до конфискуване на законната собственост, но и изземване на собственост от едни хора за да го даде на други, на които тя не принадлежи. Когато това е направено от човек, ние го наричаме кражба. Когато това го прави държавата, ние използваме евфемизми: трансфери на доходи или преразпределение.

Независимо от целта, подобно поведение е неморално. Това е редуцирана форма на робство. В края на краищата, каква е същността на робството? Това е насилствено принуждаване на един човек да обслужва целите и интересите на друг човек. Когато държавата принуждава едно лице да даде на друг човек част от доходите си за социални осигуровки, талони за храна, селскостопански субсидии или спасяване от фалит на авиокомпания или банка, тя насилствено принуждава един човек, да служи за целите и интересите на други. Някои може да каже, че всичко това е резултат на демократичния процес и това е законно. Законът сам по себе си не е ръководство за морал. Има много неща на този свят, които са били или са законни, но са неморални. Робството е било законно. Но морално ли е? Апартейда в Южна Африка, нацистките преследвания на евреи, и сталинистките и маоистките чистки всички те са били законни, но това прави ли ги морални?

Аргумент срещу легализирана кражба не трябва да се тълкува като аргумент, че помагате на ближния си в нужда. Милосърдието, благотворителността са благородни инстинкти, кражбата, независимо дали е законна или незаконна е презряна и неморална. Или казано по друг начин: ако бръкна в собствения си джоб, за да помогне на ближния си е благородно и достойно за похвала. Ако бръкна в джоба на друг човек, за да помогна на някой, това си е кражба, достойна за осъждане и презрение.

----------------------------------------

Преведено със съкрашения от списание Capitalism magazine

Walter Edward Williams е е американски икономист и публицист, получава бакалавърска степен в Калифорнийския щатски университет - Лос Анджелис (1965) и магистърска (1967) и докторска степен (1972) от Калифорнийския университет - Лос Анджелис. От 1980 г. насам е професор по икономика в университета "Джордж Мейсън" и председател на икономическия отдел на университета.

Равенство и упадък или конкуренция и развитие

Два екперимента за равенството и конкуренцията и един съвсем очакван извод.

Преди 20 - 30 години, в един елитен американски университет, в курса по икономика, се разгорял спор – студентите твърдели, че социализмът наистина "работи" и ако принципите му се приложат в промишлеността, няма да има недоволни. Е, никой няма да забогатее прекалено, но няма да има и гладуващи. Отначало преподавателят се опитал да спори, но виждайки ентусиазма на младежите, накрая махнал с ръка. Вместо аргументи им предложил следния експеримент – от днес нататък всички оценки се усредняват. Вярно, никой няма да получи "отличен", но и никой няма накрая да бъде скъсан. Студентите били изключително въодушевени.

След първата контролна работа оценките наистина били усреднени и всички получили "мн. добър 5". Тези, които хвърляли много усилия и учили много, били разстроени, но другите, които не учили, били доволни. В резултат на това последните започнали да учат още по-малко, а тези, които до момента се занимавали сериозно, решили, че усилията им не си струват – все тая.

На втората контролна работа всички получили усреднена оценка "добър 4". Вече никой не се радвал. Студентите се изпокарали по между си, но никой не поискал експериментът да бъде прекратен.

На третото контролно усреднената оценка била "среден 3" и останала такава, докато преподавателят не спрял експеримента по своя инициатива. Но дори и тогава трябвало да мине много време, докато се почувства подобрение, понеже социалната обстановка в групата била взривена и всички заявявали, че не искат да носят другите на гърба си.

В един от първите научно контролирани експерименти в сферата на психологията през 1897 година Норман Триплет (един от пионерите на социалната психология) изследва влиянието на конкуренцията. В първата част на експеримента била поставена задачата на деца, на възраст между десет и дванадесет години, да навиват на ролка връвта на въдица и постижението било измервано за време. Във втората част на експеримента била създадена ситуация на конкуренция. Били поставени по едно и също време повече деца в помешението а на най-добрите били обещани подаръци. Изведнъж цялият процес тръгнал двойно по-бързо.

Резултатите от тези експерименти едва ли са неочаквани, Само конкуренцията носи развитие а равенството, така както го разбират социалистите е несъвместимо с конкуренциата. Представете си как щеше да изглежда съвременния спорт ако на финала на едно състезание всички, независимо как са се представили получат по едно потупване по рамото и по един ламаринен евтин медал. Спорта просто нямаше да съществува. Същото е и с всички останали сфери на човешкият живот.

Липсата на конкуренция и равенство, така както го разбират социалистите води до упадък, само свободната конкуренция води до развитие.

За една историческа несправедливост

Навсякъде по медиите и интернет се пише за идеологията на Хитлер (националсоциализъм, нацизъм, хитлеризъм) като за крайно дясна идеология. Но дали това е така? Нека видим няколко исторически факта.

Хитлер идва на власт начело на Националсоциалистическата работническа партия на Германия, (National-Sozialistische Deutsche Arbeiterpartei, NSDAP). Самите нациналсоциалисти се самоопределят като лява партия, същевременно имат и знаме с червен цвят, символа на социализма. Политическата програма на Националсоциалистическата работническа партия на Германия е кратка само от 25 точки, но много ясна, в нея освен чисто националистически и популистки идеи има и такива:

• Постигане на народното благо чрез държавата.
• Всеки гражданин да работи за общото благо.
• Всички нетрудови доходи да бъдат конфискувани.
• Всички частни печалби придобити по време на първа световна война да бъдат конфискувани.
• Всички големи тръстове да бъдат национализирани.
• Разпределяне на печалбите във всички по-големи икономически предприятия между работниците и служителите им.
• Аграрна реформа върху собствеността на земите и край на спекулациите със земи.
• Безмилостно преследване на спекулантите.
• Вестниците да станат германска собственост и да не се позволява на чужденци да работят в тях.
• Силна централна власт с централизирано управление.

В  една от най-паметните си речи произнесена на 1 май 1927 г. Адолф Хитлер заявява:

„Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите, с несправедливите и заплати, с непристойната и оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия, и всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена“ 

След като идва на власт Хитлер слага под държавен контрол цените на стоките и заплатите на всички. След силен натиск от страна на държавните органи и най-вече от гестапо, политическата полиция на хитлерова Германия, Хитлер успява да сложи на ключови, управленски постове във всички големи предприятия свои, верни хора. Така въпреки, че на книга има частна собственост, дефакто Хитлер успява да контролира всички фирми и да изгради истинска лява, социалистическа, планова икономика. Свободният пазар е напълно разрушен, икономиката и пазара тотално се контролират от държавата.  Всичко за лявото, социалистическо управление на Хитлер в Германия е много подробно и ясно обяснено от професора по икономика George Reisman.

Национализма така присъщ на Хитлер не е нещо непознато за социалистите. Спомнете си милионите казаци, чеченци и много други, избити или вкарани в концлагери от Сталин само заради етническият им произход, хилядите избити от социалистите в бивша Югославия заради етническият им произход, „възродителният процес“ в България. Национализма винаги е бил основно оръжие в арсенала на социалистите.  Политическите репресии, политическата полиция, концлагерите, национализирането на профсъюзите и другите обществени организации, крайно агресивната политическа пропаганда - това са все неща които правят режимите на Хитлер и тези на Сталин и другите социалистически режими абсолютно еднакви.

В последната издадена на българският пазар книга „Разгромът“, Виктор Суворов започва така:
Xитлер е стрoял сoциaлизъм. И Стaлин е стрoял сoциaлизъм. Xитлер е смятaл свoя път към сoциaлизмa зa единственo прaвилния, a всички oстaнaли пътищa зa изврaщение. И Стaлин е смятaл свoя път към сoциaлизмa зa единственo прaвилния, a всички oстaнaли - зa oтклoнение oт генерaлнaтa линия. Xитлер е имaл четиригoдишен плaн. Стaлин - петгoдишен. Глaвните прaзници в империятa Стaлин сa били 1-ви мaй, 7-8 нoември. B империятa нa Xитлер - 1 мaй, 8-9 нoември. Xитлер е изтребвaл хoрaтa с милиoни. И Стaлин - с милиoни. Xитлер не се е oкичвaл с oрдени, и Стaлин не се е oкичвaл.

Къде е тoгaвa рaзликaтa? Paзликaтa е във фoрмaтa нa мустaците.

Така, че ако някой ви каже, че националсоциализма, нацизма или хитлеризма са крайна дясна идеология, а последователите им са крайно десни, това е пълна лъжа. Националсоциализма, нацизма или хитлеризма са лява, социалистическа идеология а последователите им са социалисти със склонност към национализъм.

Как изглежда социализма от космоса

За тези които са забравили или никога не са виждали какво е да имаш режим на тока, намерих една показателна снимка.

Това е сателитна снимка на корейският полуостров, снимана вечерно време от спътник на американската метеорологична сателитна програма (DMSP). Разликата е особено показателна защото това е един народ, една нация, допреди 60 години една държава сега разделене на две, Северна Корея (КНДР) в която има тоталитарна социалистическа политическа система и Южна Корея, която е демократична, капиталистическа държава. За разликата в икономическото състояние на двете Кореи няма да пиша защото се вижда дори с просто око от космоса.



До преди 20 години и в България имаше режим на тока. Не, че тогава имахме по-малко електроцентрали, напротив, тогава работеха и шестте блока в АЕЦ „Козлодуй“, а в момента работи само един (пети блок е спрян за ремонт), от тогава нови електроцентрали не са строени, само са рехабилитирани  няколко стари ТЕЦ-а. Тогава от къде иде разликата? Преди 20 години в България имаше планова икономика, чиновници и бюрократи решаваха къде, колко, как и защо да се произвежда. Дори и най-големият гений не може да предвиди,  да вземе под внимание и да се справи с всичко в една държава, а камо ли чиновници и бюрократи. Но не само енергетиката не ни беше наред, имахме си празни магазини с огромни опашки и бой за малкото останали стоки, съсипана икономика с предприятия като „Кремиковци“ на които държавата трябваше ежегодно да плаща субсидии за да работят, огромен държавен дълг а и държавата ни беше официално обявена във фалит, с една дума беше социализъм.



Ако досега сте се чудили какво представлява социализма, сега го виждате с очите си. Социализма  е тъмно петно, черна дупка която поглъща икономиката,  обществото, всичко.

Снимката я взех от тук: http://www.globalsecurity.org/military/world/dprk/dprk-dark.htm