Пагубното подчинение

Предполага всички сте чували за "експеримент на Милграм"

В статия от 1974 г., озаглавена "Опасността на подчинението", самият Стенли Милграм отбелязва:

В простия си експеримент исках да противопоставя силата на авторитета срещу убеждението на мнозина, че е непозволително да нараниш друго човешко същество. Докато в ушите им кънтяха агонизиращите викове на "жертвите", повечето участници избраха подчинението... Те обаче не го направиха поради някакви агресивни подбуди, а заради чувство на дълг - искаха да се покажат като съвестни участници в научен експеримент.

Сега, 50 години по-късно изследователи от университета в Мелбърн провели поредния опит, за да изяснят какво все пак означава това изследване. Първо, мнозинството от 62,5%, което продължило мъченията до най-силните токови удари, се появило само в един (втория поред), експеримент от серията на Милграм.

Общо тези опити били 23 и техният сценарий бил различен. Например експериментаторите били двама и давали противоречиви препоръки на „учителя“. Или експериментаторът можел да дава указания от друга стая. Или самите „учители“ били няколко и те можели да се посъветват дали да продължат, или не. Или от самия „ученик“ нямало никакви сигнали, а „учителят“ можел да види само физиологичните данни за състоянието на сърцето му. В някои случаи „учителят“ и „ученикът“ били приятели или роднини. И така нататък.

Като цяло покорността пред авторитета се колебаела в различните варианти от опита от 0 до 92,5% (във всеки експеримент участвали от 20 до 40 души), така че средната стойност е около 43%, което вече не е мнозинство. Самият Милграм не е направил систематичен анализ на всички данни с всички отклонения, които възниквали при различни условия. Но именно с това се опитали да се заемат австралийските учени, възползвайки се от изходните данни на 21 експеримента, които обхващали 740 души.

Психолозите се опитали да групират различните данни в зависимост от това в какви роли и какви взаимоотношения се намирали „учителят“, „ученикът“ и „върховният учен“. В резултат се оказало, че човек увеличавал напрежението само при пряко указание на експериментатора. Ако им оставал поне малък избор, дори малка вратичка, която да им позволява да не правят това, едва малцина от „учителите“ прилагали максималния волтаж към „учениците“ си.

Точно по същия начин авторитетът на експериментатора отслабвал, ако той имал колега, изказващ противоположното мнение (тоест ако „учителят“ слушал едновременно да увеличи и да не увеличи напрежението, той предпочитал второто). И същото се случвало, ако експериментаторът не бил в стаята, където се намирал доброволецът „учител“.

Което е любопитно, рангът на експериментатора или престижността на мястото, където протичал експериментът, не повишавали много силно готовността към подчинение – човекът с почти еднаква готовност слушал както „по-авторитетен“, така и не толкова „уважаван“ експериментатор.

Най-силно готовността за подчинение се проявявала при преките указания и в тясна стая с „началството“. Тоест например, когато експериментаторът се намирал в същата стая и внимателно следял действията на „учителя“.

Но и, разбира се, на готовността да се подложи друг човек на мъчения влияела степента на социална близост между „учителя“ и „ученика“ – колкото по-близо били те, толкова по-силно „учителят“ се стараел да избегне продължението на теста.

Като цяло смисълът на това преразглеждане на данните на експериментите на Милграм се свежда до едно – нашата готовност да причиним болка на ближния по чуждо нареждане е „социално обусловена“, тук играят роля разнообразни фактори, за които преди 50 години Милграм, а след него и други не обърнали нужното внимание.

От друга страна, всичко това не отменя напълно осезаемата – независимо от всички уговорки – готовност на човека да се подчинява на авторитети дори по такъв въпрос като причиняването на болка на друг. И ако имаме „социални условия“, които отслабват тази готовност, то има и други, които я засилват.

Всичко това показва, че за човечеството все пак има шанс, но за това трябва да учим децата си (и нас самите) не на безусловно подчинение а на критично мислене, трабва да имаме не една а много гледни точки, трябва да имаме достъп до наманипулирана информация.

Внимание! Краставиците убиват.

Краставиците убиват! Всяка изядена краствица ви доближава до смъртта. Удивително е как хората досега не са разпознали смъртоносната природа на този растителен продукт. И въпреки всичко, консумацията на краставици нараства.

С краставиците се свързват всички основни телесни недъзи и въобще всички човешки нещастия.

Практически всички хора, страдащи от хронични заболявания, са яли краставици. Явно ефектът е с натрупване.

99,9% от всички хора, умрели от рак, приживе са яли краставици.

100% от всички престъпници са яли краставици.

99,7% от всички хора, станали жертва на автомобилна или самолетна катастрофа, са употребявали краставици в храната си в течение на поне две седмици, предшестващи фаталния нещастен случай.

93,1% от всички малолетни престъпници произхождат от семейства, където постоянно са се употребявали краставици.

Има данни и за това, че вредното действие на краставиците влияе много дълго: сред хората, родени преди 1898 г. и впоследствие хранили се с краставици, смъртността е 100%. Всички лица, родени между 1900 г. - 1910 г. имат увиснала набръчкана кожа, загубили са почти всичките си зъби, практически са слепи (ако болестите, предизвикани от употреба на краставици, отдавна не са ги отвели в гроба). Още по-убедителен е резултатът, получен от известен колектив учени–медици: морските свинчета, които са били принудително хранени с по 20 фунта (9,072 кг) краставици на ден в течение на месец, загубили всякакъв апетит!

Естествено това е елементарен, силно наивистичен пример как с помоща на статистиката може да се злоупотребява и манипулира.

За съжаление напоследък тази практиха успешно се прилага дори и в науката, особено в медицината.

Но ако все пак държите да сте предпазливи, не яжте краставици, яжте само трюфели. Само 0.004% от разболелите се или починали през последният век са консумирали трюфели.

Екология, технологии и мястото на човека

Преди време четох как бобри построили бент дълъг цели 850 метра, за сравнения бентът на Хувър е едва 379 метра. Всички се възхищаваха на това чудо на природата и на способностите на бобрите като част от тази природа. В същото време всеки път когато хората решат да направят бент или язовирна стена еколозите недоволстват защото човек се меси в природата като нарушава речната екосистема.

И още:
Преди повече от десетилетие разкодирахме човешкият геном. Учените бяха изненадани да научат, че 9% от ДНК-то на човек всъщност е ДНК на различни вируси попаднали в генома на човека и пренасяна там от поколение на поколение. Все още се спори как е попаднала там и каква е нейната роля за човека, но много от учените смятат, че именно тази ДНК на вируси в човешкият геном е предотвратила ужасни за човека вирусни епидемии. В природата има и обратният пример, бактерии в които се съдържат част от ДНК на човека. Естествено всичко това е станало без съзнателното участие на човека и е изцяло дело на природата и затова всичко е 100% природосъобразно, още едно чудо на природата. В същото време всеки опит на учените да внедрят част от ДНК на един организъм в друг биологичен вид чрез така наречената технология ГМО априори се заклеймява и анатемосва от природозащитниците като опасна намеса на човека в природата.

Излиза, че човека не е биологичен вид от тази планета и не е част от тази природа. Всеки друг участник в природата има право да се развира, да се усъвършенства, да използва технологии, да променя себе си и останалите около тях но не и човека, за човека това е външна намеса в природата и не екологично. Защо?

Науката и технологиите не могат да бъдат вредни или опасни. Ядрената физика няма как да е вредна или опасна защото това е само човешко познание. Опасни могат да бъдат само някои продукти на науката и технологиите като ядрената бомба. На този свят няма абсолютни неща, всичко си има предимства и недостатъци, носи ползи и едновременно вреди, има плюсове и минуси. За да преценим дали даден продукт си заслужава, и дали ползите са повече от вредите или обратно се прави подробен, безпристрастен SWOT анализ. Само SWOT анализа може да ни позволи да вземем правилното решени и то направен за всеки продукт поотделно, но кой ли в България си прави труда да го прави?

Сещам се за всички тези неща защото в 21 век в България започнахме да слагаме тотални забрани на цели технологии. Миналата година забранихме ГМО, сега забранихме всичко свързано с шистовият газ. Забраняват се не само комерсиалните продукти свързани с тези технологии, в България забраняваме и проучванията, изследванията, производството и употребата им с чисто научни цели, всичко свързано с цели технологии се забранява тотално.

В историята е имало и друг период подобен на сегашният, когато науката и технологиите са играли основна роля в развитието на човечеството. В 19 век, в началото на индустриалната революция науката и технологиите са се развивали бурно, това довело до промяна на цели отрасли, променило се е начина на производство и са появили много нови продукти и услуги. И тогава е имало много голяма съпротива, имало е бутове, стачки, демонстрации, в някои държави дори се е стигнало до граждански войни. Разбира се тогава съпротивата не се е водила от еколози и природозащитници, но мотивите за съпротивата са били абсолютно същите, страх от новото и непознатото. Тогава, в 19 век някои държави първи са се престрашили да въведат новите за времето си технологии и това ги е направило лидери за следващите 1-2 века. Други държави били нерешителни, изчаквали да видят какво ще стане и в крайна сметка пак въвели тези технологии но със закъснение, само, че това закъснение им е струвало твърде скъпо, отредило е на тези нации да попаднат в списъка на аутсайдерите и посредствените.

Дали наистина искаме България да бъде аутсайдер през следващите 1-2 века?

Религия, образование и закономерностите между тях

Понеже предната публикация в този блог „Религия, интелект и закономерностите между тях“ възбуди сериозен интерес и дебат, ще дам още малко данни и мнения по въпроса.

Още като погледнем картата на разпространение на атеизма по света ще видим, че атеисти има по цял свят, но най-много атеисти като процент от населението, над 60% има в Япония, Швеция и Дания, веднага след тях с над 50% се нарежда по-голямата част от западна Европа. Атеистите са много малко в Африка, Южна Америка и страните от третият свят, където образованието е на много ниско равнище, това няма как да е случайно. Всъщност тази карта до голяма степен препокрива картата на нивото на образователните системи по света, там където образованието е на добро ниво, атеистите са мнозинство или поне доста съществена част от държавата. В тази карта веднага се набива на очи една държава САЩ, но САЩ никога не се е славила с добро основно образование, то е много под нивото в Европа. За сметка на това университетите в САЩ са водещи в световен мащаб и именно в университетите и научните среди на САЩ, където образованието е на много високо равнище се вижда същото, където образованието е на високо ниво атеистите са мнозинство и колкото повече образованието се развива, толкова атеистите се увеличават.

Защо се получава така?

Всички религии в основата си разчитат само на религиозната догма, догмата обикновено е описана в "свещените книги" в началото на създаването на съответната религия и не се мени. Догмата не подлежи на доказване и коментар. Всеки вярващ е длъжен да приема всяка догма безпрекословно и безусловно, ако оспориш догмата те обявяват за еретик. Така религиозната догма влиза в конфликт и пречи на образователният процес, защото доброто образование подобно на науката трябва постоянно да се развива, да се усъвършенства, да бъде в крак с времето за да бъде на ниво. Представете си например как щеше да изглеждала съвременната медицина, ако медиците ни учеха по учебници писани преди 20 века.

Именно затова съвременното образование разчита изцяло на науката и научният метод. За разлика от догмата научният метод се променя и развива. Той постоянно се подлага на различни видове критика, на преосмисляне или преформулиране. Едно нещо обаче остава неизменно и несъмнено – това, че не съществуват несъмнени истини. Това че не съществуват несъмнени истини, обаче, съвсем не означава, че всички истини са еднакво съмнителни. Отхвърляйки възможността да обосноваваме твърденията си чрез позоваване само на нечий авторитет или на откровение свише и уповавайки се най-вече на опита и логиката, научният метод ни дава увереността, че знанието, което е открито за съмнение, критика и опровергаване и не е било опровергано е по-достоверно от онова, което лежи върху голата вяра. Научният метод ни лишава от надеждата да постигнем последно и окончателно знание, но ни спасява от един присъщ на религиозната догма порочен кръг. Този порочен кръг се състои в следното: вярата в Бог се основава на сляпото приемане на догмата, а истинността на догмата произтича от вярата в Бог. По един парадоксален начин, именно подлагайки всяка истина на съмнение получаваме шанса да постигнем истини заслужаващи висока степен на достоверност, това е знанието, основата на всяко добро образование.

Ще го обясня по-просто с един пример от живота:

Ако религиозните институции ти казват: „В никакъв случай не употребявай презерватив, това противоречи на религията“ и на всеки опит да питаш защо, ти отвръщат само: „Така трябва, така пише в свещените книги“ (макар, че никъде не съм срещал думата „презерватив“ в библията), то науката и образователната система ти казва: „Ако искаш ползвай, ако искаш не ползвай презерватив, но трябва да знаеш, че познанието, науката и опита показват, че ако използваш презерватив вероятността да хванеш СПИН е нищожна и това се доказва от…“.

В този съвсем реален пример веднага се вижда конфликта между образованието и науката от една страна и религиозните учения от друга. Освен това веднага се вижда и коренно различното отношение към индивида. Религията налага, или се съгласяваш с всичко което ти казваме или си еретик, тоест враг. Образователната система и науката ти дават знания, които можеш да възприемеш, да преосмислиш и ако имаш възможност като висша форма на образованост да опровергаеш, естествено също с научни методи. Така, че освен всичко другото религиите са нетолерантни към човека като личност и не му дават право на избор, за разлика от науката.

Преди една година American Sociological Association публикуваха една много интересна научна публикация в която освен, че подробно се обяснява защо атеистите и хората с либерални възгледи за живота са по-интелигентни и по-образовани от останалите, но и се показва и обратният път, защо по-интелигентните и по-образовани хора са склонни да се откажат от религиите и са по-толерантни към останалите. Връзката е двупосочна. Изобщо с помощта на науката се доказва конфликта между религиозната обремененост и образованието, интелекта и толерантността към околните.

И за накрая искам да ви запозная с 50-те най-известни атеисти за всички времена. Като се почне от Демокрит, живял през 460 пр.н.е и Диагорас (465 пр.н.е.), та се мине през гениални учени и хора на изкуството, и се стигне до известният на всички Марк Зукърбърг, създателя, главен изпълнителен директор и президент на Facebook, човек на годината на списание „Time“ за 2010 г.

Самозаблуди – защо и на каква цена

Наскоро агенция АФИС публикува социологическо проучване с доста обезпокоителни резултати. 47% от българите са склонни да вярват в психически и физически сили, които не са открити или доказани от науката. По 2% от българското население вярва в караконджули и върколаци. Малко повече са тези от българите, които вярват в зомбита (3,1%) и във вампири (3,5%) а 11% от всички пълнолетни българи вярват в съществуването на полтъргайсти и близо 20% в  духове.

Защо това е скъпо и опасно?
Много мошеници и бизнесмени се възползват от самозаблудите и наивността за да ви вземат парите, но това е по-малкият проблем, част от тези хора ще заемат позиции в обществото които им дават възможност да вземат решения засягащи не само техният, но и живота на много други хора. Понякога самозаблудите са въпрос на живот и смърт, особено когато се отнася за такива сериозни неща като медицина, масова психоза, паника. А и не са малко хората които самозаблудите са ги докарали до психиатрия.

Защо се получава така?
Ето мнението на Michael Shermer, авторитетен и много уважаван учен, автор на много научни и научнопопулярни книги, телевизионни и радио предавания, създател на списание Skeptic и колумнист в списание Scientific American, където е публикувана статия по въпроса.





Не знам дали това е грешка на еволюцията или просто недостатъчно възпитание. Според Michael Shermer основни фактори които играят роля са несигурността и ниското самочувствие, но всичко това е наистина много обезпокоително. Все пак има надежда, на близо 2/3 от българите им е останало здрав разум в главата.

За Стивън Хокинг, Алберт Айнщайн и религията

Вчера Стивън Хокинг, най-гениалният съвременен учен и човек даде ново интервю. В него той разказва за религиозните си възгледи и ни призовава да правим ясно разграничение между използването на „бог“ като метафора и вярата във всемогъщ творец, който с ръцете си направлява космоса. Стивън Хокинг отрича да съществува бог и каквото и да било след смъртта и препоръчва хората да се съсредоточат върху това най-добре да изживеят живота си и да постигнат колкото се може повече. Ето един цитат от интервюто:

„Вярата, че ни очакват рай или задгробен живот, е приказка за хора, които се страхуват от смъртта, няма нищо след като мозъкът ни угасне.  Гледам на мозъка като на компютър, който спира да работи, когато се повредят компонентите му. Няма рай или живот след смъртта за повредените компютри, това е приказка създадена за хора, които се страхуват от тъмното“

Тези мисли не са нещо ново за Стивън Хокинг, акцента в последната му книга „Великият дизайн“ е,  че няма необходимост от „създател“  за да се обясни съществуването на вселената защото не бог е създал вселената, а законите на физиката.

Най-забавното в тази ситуация е, че Стивън Хокинг е член на Ватиканската академия на науките от 1986 г.,  дори папата и кардиналите от Ватикана не смеят да оспорят неговият авторитет, защото знаят, че ако влязат в интелектуален спор с него със сигурност ще загубят.

А сега искам да разсея една много ширеща се заблуда, че един друг велик учен, Алберт Айнщайн е бил религиозен. Тази заблуда се появява защото Айнщайн понякога е използвал думата „бог“ като метафора на съвършеното, негови са изразите „бог не играе на зарове“ и „аз искам да знам как този свят е сътворен от бог, всичко останало са детайли“, понякога дори е използвал думата „бог“ като сарказъм, но извадени от контекста значението им се преиначава. Самият Айнщайн в едно от последните си интервюта дадени преди да умре категорично  опровергава тези заблуди. Ето какво казва Алберт Айнщайн за религиозните си възгледи.

„Лъжа е това, което се пише за религиозните ми убеждения, лъжа която се повтаря систематично. Аз не вярвам в личностен бог и никога не съм го отричал, а съм го подчертавал изрично“

Макар и физик, Айнщайн е дал и може би най-точното определение защо има хора които вярват в религиите.

„Ние сме като малките деца, които влизат в библиотеката с книги написани на много езици. Децата знаят,  че някой трябва да е написал тези книги, но не знаят кой и как защото не могат да четат. Децата подозират, че има ред в подредбата на книгите, но не знаят какъв е този ред, за тях това е пълна мистерия.“

Религия интелект и закономерностите между тях

Има ли връзка между религиите и интелекта? Оказа се, че да. Преди време попаднах на няколко много интересни изследвания които имаха за цел да се намерят връзката между религиозността и интелигентността както и каква е функцията между тях.

Резултата от първото изследване е една графика. Взети са данните от  Pew Global Attitudes Project които са направили мащабно изследване в почти всички страни от света, като за целта са анкетирали огромно количество хора. За целта на графиката са взети процентите от хората в съответните страни които на въпроса „Колко е важна религията в живота ви?“ са отговорили, че религията е много важна част от техният живот. Данните за усредненият коефициент на интелигентност в отделните държави са взети от научното изследване „Коефициент на интелигентност и богатството на нацията“. Всички тези данни са вкарани в  математическият  софтуер TK Solver, интерполирали данните и се е получила графиката която виждате, една идеална линейна функция, която показва, че с увеличаване на броя на религиозните хора в една държава  средният  коефициент на интелигентност на тази нация намалява.

Друго научно изследване е от University of Aarhus, Дания. Проучвани са млади хора. Резултата е: Атеистите по убеждение имат с 1,95 пункта по-висок коефициент на интелигентност от агностиците, с 3.82 пункта по-висок коефициент на интелигентност от либерално вярващите и с 5.89 пункта по-висок коефициент на интелигентност от догматично вярващите.  Атеистите са реагирали рационално на когнитивните и емоционални предизвикателства, докато вярващите, все още разчитат на нерационални, свръхестествени сили и самозалъгване.


В едно социологическо проучване направено от Gallup в САЩ (знаем, че от всички високоразвити и демократични държави, САЩ е най-религиозната). От всички учени и инженери в САЩ, само около 5% са религиозни, но ако вземем само учените от природо-математическите науки от всички около 480 000 учени  само около 700 са вярващи, което прави по-малко от 0,15%. Подобно проучване е правено и в Англия в елитният University of Cambridge където също се е оказало, че много малък процент от преподавателите и учените в него, и то предимно от хуманитарните профили са религиозни.

В друго проучване в САЩ показва, че атеистите и агностиците са най-добре информирани и имат много повече знания по въпросите свързани с религиите и религиозността от последователи на най-големите религии. Американските атеисти и агностици са много добре образовани и често са израснали в религиозна среда и съзнателно се отказали от нея, след много четене и размисъл. Това проучване освен всичко друго дава смисъл на изразът „сляпа вяра“ и показва защо атеистите и агностиците са именно такива, защото са чели много и са запознали и опознали религиите и техните принципи.



Дотук с данните и фактите. Сега да се опитаме да отговорим на въпросите: „защо се получава тази зависимост?“, „защо нерелигиозните хора имат по-висок коефициент на интелигентност от религиозните хора?“. Според мен причините са две. Първо, нерелигиозните хора постоянно търсят причинно-следствени връзки за да могат да си обяснят нещата от живота, нерелигиозните постоянно търсят смисъла на всичко което им се случва на тях и на хората около тях и така те постоянно тренират и развиват интелекта си. За разлика от тях религиозните хора живеят по предварително описани в „свещените книги“ правила, те много често не търсят смисъла и последствията от техните и тези на околните постъпки, религиозните вместо да търсят смислени отговори на нещата от живота просто минават с дежурните за тях и предварително втълпени им отговори: „така ми е било писано“, „така е решил бог“, така те често пропускат възможността да доразвият и обогатят свой интелект. Втората причина според мен е, че интелектуално и емоционално по-лабилните хора съвсем разбираемо  много по-често стават жертва на религиите и различните нерационални псевдоучения.

И накрая едно любопитно социологическо проучване направено от ICM във Великобритания.  Освен, че във Великобритания само 33% се самоопределят като религиозни срещу 63% които заявяват, че не са религиозни, в това проучване 82% от всички анкетирани и дори 50% от тези, които се самоопределят за религиозни, твърдят, че религиите са причина за разделение и напрежение между хората и в съвременният свят религиите причиняват много повече вреди отколкото ползи.