Екология, технологии и мястото на човека

Преди време четох как бобри построили бент дълъг цели 850 метра, за сравнения бентът на Хувър е едва 379 метра. Всички се възхищаваха на това чудо на природата и на способностите на бобрите като част от тази природа. В същото време всеки път когато хората решат да направят бент или язовирна стена еколозите недоволстват защото човек се меси в природата като нарушава речната екосистема.

И още:
Преди повече от десетилетие разкодирахме човешкият геном. Учените бяха изненадани да научат, че 9% от ДНК-то на човек всъщност е ДНК на различни вируси попаднали в генома на човека и пренасяна там от поколение на поколение. Все още се спори как е попаднала там и каква е нейната роля за човека, но много от учените смятат, че именно тази ДНК на вируси в човешкият геном е предотвратила ужасни за човека вирусни епидемии. В природата има и обратният пример, бактерии в които се съдържат част от ДНК на човека. Естествено всичко това е станало без съзнателното участие на човека и е изцяло дело на природата и затова всичко е 100% природосъобразно, още едно чудо на природата. В същото време всеки опит на учените да внедрят част от ДНК на един организъм в друг биологичен вид чрез така наречената технология ГМО априори се заклеймява и анатемосва от природозащитниците като опасна намеса на човека в природата.

Излиза, че човека не е биологичен вид от тази планета и не е част от тази природа. Всеки друг участник в природата има право да се развира, да се усъвършенства, да използва технологии, да променя себе си и останалите около тях но не и човека, за човека това е външна намеса в природата и не екологично. Защо?

Науката и технологиите не могат да бъдат вредни или опасни. Ядрената физика няма как да е вредна или опасна защото това е само човешко познание. Опасни могат да бъдат само някои продукти на науката и технологиите като ядрената бомба. На този свят няма абсолютни неща, всичко си има предимства и недостатъци, носи ползи и едновременно вреди, има плюсове и минуси. За да преценим дали даден продукт си заслужава, и дали ползите са повече от вредите или обратно се прави подробен, безпристрастен SWOT анализ. Само SWOT анализа може да ни позволи да вземем правилното решени и то направен за всеки продукт поотделно, но кой ли в България си прави труда да го прави?

Сещам се за всички тези неща защото в 21 век в България започнахме да слагаме тотални забрани на цели технологии. Миналата година забранихме ГМО, сега забранихме всичко свързано с шистовият газ. Забраняват се не само комерсиалните продукти свързани с тези технологии, в България забраняваме и проучванията, изследванията, производството и употребата им с чисто научни цели, всичко свързано с цели технологии се забранява тотално.

В историята е имало и друг период подобен на сегашният, когато науката и технологиите са играли основна роля в развитието на човечеството. В 19 век, в началото на индустриалната революция науката и технологиите са се развивали бурно, това довело до промяна на цели отрасли, променило се е начина на производство и са появили много нови продукти и услуги. И тогава е имало много голяма съпротива, имало е бутове, стачки, демонстрации, в някои държави дори се е стигнало до граждански войни. Разбира се тогава съпротивата не се е водила от еколози и природозащитници, но мотивите за съпротивата са били абсолютно същите, страх от новото и непознатото. Тогава, в 19 век някои държави първи са се престрашили да въведат новите за времето си технологии и това ги е направило лидери за следващите 1-2 века. Други държави били нерешителни, изчаквали да видят какво ще стане и в крайна сметка пак въвели тези технологии но със закъснение, само, че това закъснение им е струвало твърде скъпо, отредило е на тези нации да попаднат в списъка на аутсайдерите и посредствените.

Дали наистина искаме България да бъде аутсайдер през следващите 1-2 века?

Windows вирус ли е? А Microsoft цензор ли е?

Понеже не харесвам цензурата и мраза някой да се изживява като цензор ще ви разкажа за една случка за един виц.

Първо случката.

Преди три дни списание "Мениджър" публикува майтапчийска статия с име "Виц: Windows вирус ли е?". Само няколко часа по-късно статията изчезна. Явно някой мениджър от Microsoft с ампутирано чувство за хумор е вдигнал телефона и се е обадил където трябва. За щастие в такива ситуации кеша на Google работи безотказно.

А сега и вица.

Виц: Windows вирус ли е?

Не, Windows не е вирус. Ето какво правят вирусите:

1. Те се копират бързо – ОК. Windows също прави така.

2. Вирусите използват ценни системни ресурси и по този начин бавят системата – Windows и това прави.

3. От време на време някой вирус може да повреди вашия хард диск. – Е, ама Windows и това причинява.

4. Вирусите обикновено действат без знанието на потребителя, заедно с други ценни програми и системи. – Не може да бъде. Това е типично и за Windows.

5. Понякога вирусите карат потребителя да подозира, че системата му е прекалено бавна в резултат, на което си купува нов хардуер. – Ами, да, Windows и това прави.

До момента ви изглежда сякаш Windows е вирус, нали? Но има една фундаментална разлика: вирусите са солидно подкрепяни от своите създатели, вирусите могат да работят върху повечето системи, програмният им код е бърз, те са компактни и ефективни и с времето стават все по-усъвършенствани и по-добри.

Така че Windows не е вирус. Той е бъг.


Надявам се фирмите и всички които по един или друг начин се опитват да налагат цензура най-накрая да разберат. В света на Интернет рано или късно се разбира, и всеки опит за цензура ги дискредитира много повече от една неприятна за тях статия.

Бъдещето на ядрената енергетика 2

Преди време покрай отказа от ядрена енергетика на Италия, Швейцария и Германия писах, че ядрената енергетика има сериозни финансови и технологични проблеми, които правят производството на ядрена енергетика не толкова атрактивна за инвеститорите и правителствата по света.

Междувременно научихме няколко показателни новини за бъдещето на ядрената енергетика.

Кувейт се отказа от плановете да построи четири ядрени реактора, това съобщи външният министър на Кувейт Dr. Mohammad Al-Sabah.

На специално организирана пресконференция Японският премиер Наото Кан заяви, че и Япония също е взела решение постепенно да се откаже от ядрената енергетика. Малко неочаквано за премиер на страна с големи традиции и силно зависима от ядрената енергетика, на тази пресконференцията бяха изказани много силни думи.

"Ние ще се стремим да допринесем за едно общество, което може да съществува без ядрена енергия"

„Опитът ни след инцидента от 11 март показва, че рискът при ядрената енергия е прекалено голям. Той включва технология, която не може да бъде контролирана съобразно съвременните схващания за безопасност“

Енергийният министър на Франция, страната с най-голям относителен дял ядрена енергия 80%, страната най-зависима от ядрената енергетика, страната която се смята за най-големият защитник на ядрената енергетика Eric Besson обяви, че и Франция проучва възможността за съкращаване или пълно прекратяване на ядрената енергетика в страната.

Защо се стигна до този мащабен отказ от ядрената енергетика? За някои причини вече писах. Сега че ви запозная с едно друго събитие от миналата година което допринесе за тези трудни решения.

За разлика от Фукошима която имаше голям отзвук в обществеността, едно друго събитие, Stuxnet разтърси специалистите в областта на ядрената енергетика.





Stuxnet е първият зловреден код (malware), който шпионира и саботира индустриални системи и първият, включващ programmable logic controller rootkit (rootkit осигурява привилегирован, невидим за администратора, достъп до компютър). Червеят Stuxnet съдържа зловреден код, създаден да атакува контролери PLC (programmable logic controller) на SCADA (Supervisory Control And Data Acquisition) системата на Siemens. Веднъж заразили промишлените контролери той дават фалшиви данни от датчиците на операторите и така не дават възможност за реакция, а в същото време се стреми да създаде условия за промишлена авария. Най-засегнати от Stuxnet беше Иран, където бяха заразени центрофугите им за обогатяване на уран и АЕЦ "Бушер", но заразени промишлени контролери бяха засечени в целият свят. Появиха се съмнения, че някои странни аварии в ядрената енергетиката на Великобритания също са свързани със Stuxnet.

Специалистите по компютърна сигурност знаят, че няма напълно надеждна защита срещу подобни заплахи. Това е само началото, веднъж взели на мушка ядрената енергетика, тези заплахи ще се разрастват, зачестяват и ще стават все по-опасни и трудни за откриване и защита.

Естествено не само ядрените централи са застрашени от Stuxnet, но авариите в ядрените електроцентрали струват десетки, ако не и стотици пъти повече от всяка друга промишлена авария. Експертът от икономическото министерство на Германия Хелге Толксдорф преди месец в София заяви:

Авария в АЕЦ "Козлодуй" или новата АЕЦ "Белене" ще означава България да фалира, щетите ще са по-големи от БВП на страната. Според него при пълно застраховане на риска цената на електроенергията от атомните централи у нас ще надхвърли 14 евроцента на киловатчас.

Това изказване на експерт от икономическото министерство на Германия показва и истинската причина Германия да се откаже от ядрената енергетика.

Именно Stuxnet, който засегна най-вече електрониката произведена от Siemens и огромният застрахователен риск бяха основните причини Siemens, на цената на колосални загуби да преосмисли участието си в ядрената енергетика и да се оттегли от споразумението с руската компания "Росатом".

Бъдещето на ядрената енергетика

Италия на референдум с огромно мнозинство от 95% реши да се откаже от ядрената енергетика, така Италия се превърна в третата голяма държава в Европа след Германия и Швейцария която се отказва от ядрената енергетика. За разлика от Италия, Швейцария и Германия взеха това политическо решение след сформиране на експертни комисии от учени, енергетици, икономисти и финансисти които внимателно прецениха всички плюсове и минуси на едно такова решение. Защо се получи така и какво наклони везните в тази посока? Общественото мнение безспорно е фактор при взимането на решението, но има и много други фактори които са взети под внимание. Ето някои от тях:

Ядрените електроцентрали са единствената технология в енергетиката която колкото повече се развива и усъвършенства, толкова по-скъпа става, както като първоначални инвестиции така и като цена на произвежданата продукция. За сравнени цената на електричеството от слънчева енергия, която се смята за най-скъпата благодарение на технологичния напредък за пет години е паднала с 60% и в САЩ и вече е напълно конкурентоспособна на конвенционалните методи, без държавни субсидии и друга държавна помощ.

Ядрените електроцентрали изискват огромни първоначални инвестиции, които започват да се връщат след 10 и повече години, което изисква плащането на големи лихви по заеми и допълнително оскъпява проектите.

След аварията в Чернобил цената на задължителната застраховка на ядрените централи се качи три пъти, след Фукошима се очаква ново огромно поскъпване за застраховката.

Голяма част от оборудването на една АЕЦ става радиоактивно по време на експлоатацията и не може просто да се предаде за скрап след затварянето и а изисква да бъдат изолирано от природата и хората в продължение на десетки години след спиране на производството. Това заедно с необходимостта за съхранение на отработеното ядрено гориво в специални скъпи хранилища изисква огромни средства които да бъдат давани десетки години след като централите спрат да произвеждат и да носят приходи.

Природният уран от който се произвежда ядреното гориво е полезно изкопаемо което е в ограничени количества в природата и постоянно поскъпва, в някои периоди от време дори по-бързи и от петрола. Според някои експерти природният уран ще бъде изчерпан в природата преди нефта.

Като цяло инвестирането в ядрено мощности се смята за рискова дейност. От над 300 досега построени ядрени електроцентрали, само 5-6 са построени в предварително планираните срокове и в рамките на предварително планираният бюджет. Този риск естествено влияе негативно и на лихвите по заемите за тази дейност.

За повече от 50 години има само 3 сериозни аварии в ядрени електроцентрали в Три майл айлънд, Чернобил и Фукошима, но финансовите ресурси които бяха необходими за да покрият щетите от тези аварии са огромни, десетки пъти по-големи от цената на другите промишлени аварии. Една такава авария е способна да нанесе финансови сътресения на голяма и водеща в икономическо отношение държава, а една малка държава направо може да фалира.

Всичко това доведе до сериозно охладняване на частните инвеститори към ядрената енергетика. След големият бум от 70, 80-те години на миналият век строителството на АЕЦ рязко спадна (виж графиката). През последните 10 – 15 години ядрени електроцентрали се строят предимно в полудемократични, полутоталитарни държави с изцяло държавни инвестиции. Дори в тези държави като Венецуела, Тайланд и Китай, където няма зелени активисти и еколози и където общественото мнение не е от значение, също замразиха плановете за ядрени електроцентрали.

По съвсем разбираеми причини 1000 електроцентрали по 1 MW са много по-надеждни от 1 централа от 1000 MW, вероятността да се аварират 20 електроцентрали едновременно е нищожна докато и най-малката авария в една голяма централа и голяма част от производството на електричество спира. Това води от своя страна до необходимостта от поддържането на голям студен резерв от мощности, а това са много ресурси и пари за поддръжка на електроцентрали които нищо не произвеждат а само чакат ако има авария да бъдат включени, това е неефективно.

Концентрирането на производството на електричество в една или няколко точки при положение, че потребителите са пръснати на големи площи, води до пренос на големи количества електроенергия на големи разстояния. Това от своя страна води до големи загуби по преноса. За сравнение в България загубите са над 30%, производството на един АЕЦ като „Белене“ или „Козлодуй“ просто се "изпарява" във въздуха.

Преди няколко години учените от факултета по ядрена енергетика на Масачузетският технологичен институт (MIT), които работят в тясна връзка с ядрената индустрия на САЩ прогнозираха, че бъдещето на ядрената енергетика е в напълно автоматизираните ядрени микрореактори, те имат много предимства и избягват недостатъците описани по-горе на традиционните реактори използвани днес. Поне 7-8 фирми правят такива разработки на ядрени микрореактори за масово производство, някои от тези разработки са в доста напреднал стадий. Такива ядрени микрореактори се използват от повече от 60 години за военни цели в самолетоносачи, подводници, бомбоубежища и други специализирани военни обекти които изискват автономно захранване в продължение на години. Досега няма данни при тези ядрени микрореактори използвани от военните да е имало сериозна авария.

През последните няколко десетилетия огромната част от научният потенциал в ядрената енергетика е пренасочен към изработката на технология за термоядрен синтез. Във Франция от няколко години се строи първата експериментална термоядрена централа, това е уникален проект в който са вложени усилията, знанията и финансите на учени от Европейския съюз, Япония, Китай, Индия, Корея, Русия и САЩ. На този проект се възлагат големи надежди за бъдещето на енергийните ресурси на човечеството.

Както се вижда предимствата и недостатъците на ядрените електроцентрали които се използват сега бяха на кантар и преди аварията във Фукошима, тази авария просто наклони везните в тяхна вреда.

Ядрена енергетика има бъдеще, но не и във вида в който съществува сега. Ядрена енергетика има нужда от сериозно преосмисляне и технологичен напредък.