България в световните икономически класации през 2013 година

Обзор на някои от по-известните индекси и бизнес класации, представени през 2013 г.

В „Класацията на световната конкурентоспособност” сме на 57-мо място, при 54-та позиция в предишното издание. Влошаваме се през последната година с три позиции и оставаме в дъното на класацията сред 60-те участващи държави.

В индекса за „Икономическата свобода по света” отчитаме също значителен спад за България: 49-то място – при 45-то в доклада от 2012 г. и 28-мо в доклада от 2011 г. При всички ндекси оценката за България се влошава, но най-лошо е представянето ни по критерия за „бизнес регулации”, където сме на 100-на позиция.

В доклада „Doing Business 2014” страната ни е на 58-мо място сред 189 държави по „Индекс на правене на бизнес”. Също отбелязваме спад спрямо предходния доклад, когато България е на 57-мо място. Най-лошо е класирането ни по подиндексите „свързване с електричество” и „получаване на разрешение за строеж”, за които са нужни приблизително между 3 и 5 месеца.

По „Индекс на възприятие на корупцията” сме на 77-мо място при 75-то място година по-рано. И тук вървим в лоша посока.

В "Индекса на глобалната конкурентоспособност 2013-2014”, страната ни заема 57-мо място, изкачвайки 5 позиции спрямо доклада 2012-2013 заради макроикономическата стабилност. За поредна година от критериите включени в индекса най-лошо е положението с дейността на институциите.

В "Индекса на икономическата свобода”, при който България напредва с едно място – на 60-та позиция в доклада от 2013 г. спрямо на 61-во място през 2012 г.

С две думи България се представя изключително лошо в световните класации за правене на бизнес, но по-лошото е, че вървим в низходяща посока и продължаваме да влошаваме резултатите си.

Ако погледнем по-подробно тези класации ще установим, че това което ни дърпа назат и пречи на икономиката е лошото законодателство, безумните държавни регулации и най-вече изключително недекватното държавно управление.

Какво е социализъм?

Какво е социализъм? Според марксистката доктрина, социализмът е етап на обществото между капитализма и комунизма, където се елиминират частната собственост и частният контрол върху собствеността. Същността на социализма е затихване и окончателно премахване на правото на частна собственост. Атаките срещу частната собственост включват, но не се ограничават само до конфискуване на законната собственост, но и изземване на собственост от едни хора за да го даде на други, на които тя не принадлежи. Когато това е направено от човек, ние го наричаме кражба. Когато това го прави държавата, ние използваме евфемизми: трансфери на доходи или преразпределение.

Независимо от целта, подобно поведение е неморално. Това е редуцирана форма на робство. В края на краищата, каква е същността на робството? Това е насилствено принуждаване на един човек да обслужва целите и интересите на друг човек. Когато държавата принуждава едно лице да даде на друг човек част от доходите си за социални осигуровки, талони за храна, селскостопански субсидии или спасяване от фалит на авиокомпания или банка, тя насилствено принуждава един човек, да служи за целите и интересите на други. Някои може да каже, че всичко това е резултат на демократичния процес и това е законно. Законът сам по себе си не е ръководство за морал. Има много неща на този свят, които са били или са законни, но са неморални. Робството е било законно. Но морално ли е? Апартейда в Южна Африка, нацистките преследвания на евреи, и сталинистките и маоистките чистки всички те са били законни, но това прави ли ги морални?

Аргумент срещу легализирана кражба не трябва да се тълкува като аргумент, че помагате на ближния си в нужда. Милосърдието, благотворителността са благородни инстинкти, кражбата, независимо дали е законна или незаконна е презряна и неморална. Или казано по друг начин: ако бръкна в собствения си джоб, за да помогне на ближния си е благородно и достойно за похвала. Ако бръкна в джоба на друг човек, за да помогна на някой, това си е кражба, достойна за осъждане и презрение.

----------------------------------------

Преведено със съкрашения от списание Capitalism magazine

Walter Edward Williams е е американски икономист и публицист, получава бакалавърска степен в Калифорнийския щатски университет - Лос Анджелис (1965) и магистърска (1967) и докторска степен (1972) от Калифорнийския университет - Лос Анджелис. От 1980 г. насам е професор по икономика в университета "Джордж Мейсън" и председател на икономическия отдел на университета.

Залязва ли съвременната западна цивилизация?

Нито една цивилизация в историята на човечеството не е паднала пред външен враг, ако няма вътрешни предпоставки за това и ако икономиката е силна. 100 години гражданска война и външни врагове не са погубили древен Рим, но концентрирането на власт, бюрокрацията, неадекватните данъци, отнетите граждански свободи и в крайна сметка рухналата икономика са заличили древен Рим от картата на света.

А защо давам за пример древен Рим?

Защото съвременната западна цивилизация е построена върху идеите и принципите на древен Рим:

1. Конституционализма и съвременното юридическо право е построено върху принципите на древното римско право;
2. Съвременната политическа система е взаимствала много идеи от римската република за разделение на властите и недопускане на концентриране на власт в един човек или една олигархия;
3. Древната римска цивилизация в добрите си години е имала много модерна за времето си икономика основана на принципите на свободният пазар, съвременната икономика също е изградена на принципите на свободният пазар;
4. В древен Рим изкуството и достиженията на науката и техниката са се смятали за върховна ценност, нещо характерно и за съвременният свят.

Само, че началото на края на древен Рим дошъл когато римската империя заменила римската република, когато римският император превзел цялата власт и от своя страна я делегирал на послушни бюрократи и близки олигарси, когато римската държава иззела все повече и повече икономически и политически свободи на своите граждани като в същото време ги товарела с все повече и повече данъци.

Краят на древната римска цивилизация е безпощаден.

Как бюджетния дефицит уби древен Рим


Има много какво да се научи от историята най-малкото защото историята често се повтаря, но съвременните политици или не четат история или не могат да си направят правилните изводи. Много от събитията, грешните управленски решения и недалновидните политики от последните години на римската империя странно напомнят на съвременните събития и недалновидни политики на съвременните политици. Краят на древен Рим вече е известен. Дали съвременната западна цивилизация ще последва същата съдба?

Има хора които си задават тези въпроси. Все още има време за реакция.

Бъдещето на ядрената енергетика

Италия на референдум с огромно мнозинство от 95% реши да се откаже от ядрената енергетика, така Италия се превърна в третата голяма държава в Европа след Германия и Швейцария която се отказва от ядрената енергетика. За разлика от Италия, Швейцария и Германия взеха това политическо решение след сформиране на експертни комисии от учени, енергетици, икономисти и финансисти които внимателно прецениха всички плюсове и минуси на едно такова решение. Защо се получи така и какво наклони везните в тази посока? Общественото мнение безспорно е фактор при взимането на решението, но има и много други фактори които са взети под внимание. Ето някои от тях:

Ядрените електроцентрали са единствената технология в енергетиката която колкото повече се развива и усъвършенства, толкова по-скъпа става, както като първоначални инвестиции така и като цена на произвежданата продукция. За сравнени цената на електричеството от слънчева енергия, която се смята за най-скъпата благодарение на технологичния напредък за пет години е паднала с 60% и в САЩ и вече е напълно конкурентоспособна на конвенционалните методи, без държавни субсидии и друга държавна помощ.

Ядрените електроцентрали изискват огромни първоначални инвестиции, които започват да се връщат след 10 и повече години, което изисква плащането на големи лихви по заеми и допълнително оскъпява проектите.

След аварията в Чернобил цената на задължителната застраховка на ядрените централи се качи три пъти, след Фукошима се очаква ново огромно поскъпване за застраховката.

Голяма част от оборудването на една АЕЦ става радиоактивно по време на експлоатацията и не може просто да се предаде за скрап след затварянето и а изисква да бъдат изолирано от природата и хората в продължение на десетки години след спиране на производството. Това заедно с необходимостта за съхранение на отработеното ядрено гориво в специални скъпи хранилища изисква огромни средства които да бъдат давани десетки години след като централите спрат да произвеждат и да носят приходи.

Природният уран от който се произвежда ядреното гориво е полезно изкопаемо което е в ограничени количества в природата и постоянно поскъпва, в някои периоди от време дори по-бързи и от петрола. Според някои експерти природният уран ще бъде изчерпан в природата преди нефта.

Като цяло инвестирането в ядрено мощности се смята за рискова дейност. От над 300 досега построени ядрени електроцентрали, само 5-6 са построени в предварително планираните срокове и в рамките на предварително планираният бюджет. Този риск естествено влияе негативно и на лихвите по заемите за тази дейност.

За повече от 50 години има само 3 сериозни аварии в ядрени електроцентрали в Три майл айлънд, Чернобил и Фукошима, но финансовите ресурси които бяха необходими за да покрият щетите от тези аварии са огромни, десетки пъти по-големи от цената на другите промишлени аварии. Една такава авария е способна да нанесе финансови сътресения на голяма и водеща в икономическо отношение държава, а една малка държава направо може да фалира.

Всичко това доведе до сериозно охладняване на частните инвеститори към ядрената енергетика. След големият бум от 70, 80-те години на миналият век строителството на АЕЦ рязко спадна (виж графиката). През последните 10 – 15 години ядрени електроцентрали се строят предимно в полудемократични, полутоталитарни държави с изцяло държавни инвестиции. Дори в тези държави като Венецуела, Тайланд и Китай, където няма зелени активисти и еколози и където общественото мнение не е от значение, също замразиха плановете за ядрени електроцентрали.

По съвсем разбираеми причини 1000 електроцентрали по 1 MW са много по-надеждни от 1 централа от 1000 MW, вероятността да се аварират 20 електроцентрали едновременно е нищожна докато и най-малката авария в една голяма централа и голяма част от производството на електричество спира. Това води от своя страна до необходимостта от поддържането на голям студен резерв от мощности, а това са много ресурси и пари за поддръжка на електроцентрали които нищо не произвеждат а само чакат ако има авария да бъдат включени, това е неефективно.

Концентрирането на производството на електричество в една или няколко точки при положение, че потребителите са пръснати на големи площи, води до пренос на големи количества електроенергия на големи разстояния. Това от своя страна води до големи загуби по преноса. За сравнение в България загубите са над 30%, производството на един АЕЦ като „Белене“ или „Козлодуй“ просто се "изпарява" във въздуха.

Преди няколко години учените от факултета по ядрена енергетика на Масачузетският технологичен институт (MIT), които работят в тясна връзка с ядрената индустрия на САЩ прогнозираха, че бъдещето на ядрената енергетика е в напълно автоматизираните ядрени микрореактори, те имат много предимства и избягват недостатъците описани по-горе на традиционните реактори използвани днес. Поне 7-8 фирми правят такива разработки на ядрени микрореактори за масово производство, някои от тези разработки са в доста напреднал стадий. Такива ядрени микрореактори се използват от повече от 60 години за военни цели в самолетоносачи, подводници, бомбоубежища и други специализирани военни обекти които изискват автономно захранване в продължение на години. Досега няма данни при тези ядрени микрореактори използвани от военните да е имало сериозна авария.

През последните няколко десетилетия огромната част от научният потенциал в ядрената енергетика е пренасочен към изработката на технология за термоядрен синтез. Във Франция от няколко години се строи първата експериментална термоядрена централа, това е уникален проект в който са вложени усилията, знанията и финансите на учени от Европейския съюз, Япония, Китай, Индия, Корея, Русия и САЩ. На този проект се възлагат големи надежди за бъдещето на енергийните ресурси на човечеството.

Както се вижда предимствата и недостатъците на ядрените електроцентрали които се използват сега бяха на кантар и преди аварията във Фукошима, тази авария просто наклони везните в тяхна вреда.

Ядрена енергетика има бъдеще, но не и във вида в който съществува сега. Ядрена енергетика има нужда от сериозно преосмисляне и технологичен напредък.

ГЕРБ, обещанията и кризата

Вчера националният статистически институт (НСИ) публикува новите данни за доходите, разходите и потреблението на домакинствата през първото тримесечие на 2011 г.

Какво се вижда. Най-много, с над 50% за една година е увеличението както на домакинствата, така и на отделните лица на разходите за данъци и осигуровки.

Сега нека си припомним предизборната програма на ПП ГЕРБ заради която толкова много хора им дадоха гласовете си на изборите. Там има цял параграф 5 "Данъчни стимули – да оставим парите при хората и бизнеса" и пише:

"Облекчаване на данъчните и осигурителни режими с цел увеличаване на разполагаемите доходи и стимулиране на икономическата активност на граждани и бизнес."

И още:

"Намаляване на осигурителната тежест с до 5%, с цел оставяне на повече разполагаеми средства у бизнеса и работниците. Ефектът от тази мярка е незабавен и стимулира запазването и създаването на работни места."

Какви са изводите:
1. ГЕРБ е поредната политическа партия която не си спазва обещанията;
2. ГЕРБ е всякаква друга, но не и дясна партия. Това е очевидно и се вижда от всяко едно решение на правителството и мнозинството в парламента;
3. ГЕРБ не само не взима антикризисни мерки, а с прокризисните си мерки удължава кризата за неопределено време.

Какви са резултатите:

Според БНБ лошите кредити продължават да се увеличават и вече са 19.34%. Според НСИ безработицата също се увеличава. Покупателната способност на българина намалява. Вътрешното потребление продължава да се свива. А края на кризата не се вижда.

Един министър от кабинета на ГЕРБ, Тотю Младенов пък си позволи да отхвърли данните на НСИ и публично да унижи държавната статистика. По всичко изглежда, че НСИ засега си върши работата, но поведението на министър Тотю Младенов е много опасно защото то показва, че има опити от страна на правителството за натиск към НСИ да манипулира данните, а това не е много трудна защото НСИ е държавна институция пряко подчинена на правителството. ЕС вече имаше някои съмнение към статистиката в България и изявленията като това на Тотю Младенов само влошава нещата. За никой не е тайна, че Гърция е в това положение защото дълги години техните правителства манипулираха данните от тяхната статистика, лъжеше както собствените си граждани, така и евростат и ЕС с неверни данни за състоянието на тяхната икономика, и когато истината най-накрай лъсна, вече беше твърде късно за каквато и да е реакция. Това ли искаме да стане и в България?

Как се бори Бюрокрация?

Основен закон за борба с бюрокрацията: никой друг не знае и не може да пребори бюрокрацията освен държавната машина с нейните държавни бюрократи чиновници, това показва световната практика.

Как става това:

1. За начало се прави междуведомствен или консултативен съвет, това е много важно за да се чуе мнението на колкото е възможно повече и различни хора от държавната власт и държавната администрация. Този междуведомствен съвет почва работата си с вътрешен правилник за дейността си, после следват работна програма, план (за предпочитане екшънплан), отчети, протоколи, отчети, протоколи, решения, отчети, протоколи…

2. След като междуведомственият съвет зацикли рано или късно се стига до извода, че трябва да се направи агенция или направо министерство за борба с бюрокрацията. Отпуска се от държавният бюджет пари на агенцията/министерството, назначават се 200 – 300, а защо не и повече бюрократи чиновници и започва голямата борба. Първо се прави вътрешен правилник, после екшънплан, отчети, протоколи, отчети, протоколи, решения, отчети, протоколи…

Тук е мястото да признаем, че след като в България имахме министерство за борба с бюрокрацията отстъпихме значително назад и се върнахме пак на точка номер 1.

И понеже рано или късно се правят отчети и се отчитат резултати, ето ги резултатите:

Преки резултати:
Населението в България се е стопило с 4,1% но за сметка н това работещите в държавните институции и местната власт са се увеличили с 34,5%. В тези данни не са включени работещите в системата на министерствата на отбраната, вътрешните работи, съдебната власт (при прокурорите и полицаите бием всички рекорди). Това става ясно от доклад, изготвен от Съвета за борба с бюрокрацията начело със Симеон Дянков.

Според най-новото издание на класацията на Световната банка, създадена от Симеон Дянков (същият Симеон Дянков) за бизнес средата - Doing Business 2011 България се представя много зле, като в голяма степен лошото класиране на България се дължи на тежка бюрокрация, сложни, скъпи и бавни процедури и други подобни бюрократични проблеми.

Косвени резултати:
200 000 души, предимно млади и образовани хора просто не искат да живеят в България. Над три пъти са се увеличили българите, които искат да се преселят в друга европейска или световна страна през 2011 г. в сравнение с 2007 г.

И накрая нещо оптимистично. Много от тези млади и образовани хора след като напуснат България успяват, и предизвикват уважение. Такава е и историята излъчена по CNN която разказва за софиянеца Михал Ашимов, напуснал България на 21 г. емигрирал в Сеул, Южна Корея, започнал като мияч на чинии сега, само няколко години по-късно горд собственик на два ресторанта в Сеул, който освен, че прави реклама на България (приготвят Svinsko Verteno) е привлякъл вниманието на кулинарите на CNN които обикалят света.

За една историческа несправедливост

Навсякъде по медиите и интернет се пише за идеологията на Хитлер (националсоциализъм, нацизъм, хитлеризъм) като за крайно дясна идеология. Но дали това е така? Нека видим няколко исторически факта.

Хитлер идва на власт начело на Националсоциалистическата работническа партия на Германия, (National-Sozialistische Deutsche Arbeiterpartei, NSDAP). Самите нациналсоциалисти се самоопределят като лява партия, същевременно имат и знаме с червен цвят, символа на социализма. Политическата програма на Националсоциалистическата работническа партия на Германия е кратка само от 25 точки, но много ясна, в нея освен чисто националистически и популистки идеи има и такива:

• Постигане на народното благо чрез държавата.
• Всеки гражданин да работи за общото благо.
• Всички нетрудови доходи да бъдат конфискувани.
• Всички частни печалби придобити по време на първа световна война да бъдат конфискувани.
• Всички големи тръстове да бъдат национализирани.
• Разпределяне на печалбите във всички по-големи икономически предприятия между работниците и служителите им.
• Аграрна реформа върху собствеността на земите и край на спекулациите със земи.
• Безмилостно преследване на спекулантите.
• Вестниците да станат германска собственост и да не се позволява на чужденци да работят в тях.
• Силна централна власт с централизирано управление.

В  една от най-паметните си речи произнесена на 1 май 1927 г. Адолф Хитлер заявява:

„Ние сме социалисти, ние сме врагове на днешната капиталистическа икономическа система за експлоатация на икономически слабите, с несправедливите и заплати, с непристойната и оценка на човешките същества според богатства и имоти, вместо според отговорности и действия, и всички ние сме решени да унищожим тази система на всяка цена“ 

След като идва на власт Хитлер слага под държавен контрол цените на стоките и заплатите на всички. След силен натиск от страна на държавните органи и най-вече от гестапо, политическата полиция на хитлерова Германия, Хитлер успява да сложи на ключови, управленски постове във всички големи предприятия свои, верни хора. Така въпреки, че на книга има частна собственост, дефакто Хитлер успява да контролира всички фирми и да изгради истинска лява, социалистическа, планова икономика. Свободният пазар е напълно разрушен, икономиката и пазара тотално се контролират от държавата.  Всичко за лявото, социалистическо управление на Хитлер в Германия е много подробно и ясно обяснено от професора по икономика George Reisman.

Национализма така присъщ на Хитлер не е нещо непознато за социалистите. Спомнете си милионите казаци, чеченци и много други, избити или вкарани в концлагери от Сталин само заради етническият им произход, хилядите избити от социалистите в бивша Югославия заради етническият им произход, „възродителният процес“ в България. Национализма винаги е бил основно оръжие в арсенала на социалистите.  Политическите репресии, политическата полиция, концлагерите, национализирането на профсъюзите и другите обществени организации, крайно агресивната политическа пропаганда - това са все неща които правят режимите на Хитлер и тези на Сталин и другите социалистически режими абсолютно еднакви.

В последната издадена на българският пазар книга „Разгромът“, Виктор Суворов започва така:
Xитлер е стрoял сoциaлизъм. И Стaлин е стрoял сoциaлизъм. Xитлер е смятaл свoя път към сoциaлизмa зa единственo прaвилния, a всички oстaнaли пътищa зa изврaщение. И Стaлин е смятaл свoя път към сoциaлизмa зa единственo прaвилния, a всички oстaнaли - зa oтклoнение oт генерaлнaтa линия. Xитлер е имaл четиригoдишен плaн. Стaлин - петгoдишен. Глaвните прaзници в империятa Стaлин сa били 1-ви мaй, 7-8 нoември. B империятa нa Xитлер - 1 мaй, 8-9 нoември. Xитлер е изтребвaл хoрaтa с милиoни. И Стaлин - с милиoни. Xитлер не се е oкичвaл с oрдени, и Стaлин не се е oкичвaл.

Къде е тoгaвa рaзликaтa? Paзликaтa е във фoрмaтa нa мустaците.

Така, че ако някой ви каже, че националсоциализма, нацизма или хитлеризма са крайна дясна идеология, а последователите им са крайно десни, това е пълна лъжа. Националсоциализма, нацизма или хитлеризма са лява, социалистическа идеология а последователите им са социалисти със склонност към национализъм.

Как изглежда социализма от космоса

За тези които са забравили или никога не са виждали какво е да имаш режим на тока, намерих една показателна снимка.

Това е сателитна снимка на корейският полуостров, снимана вечерно време от спътник на американската метеорологична сателитна програма (DMSP). Разликата е особено показателна защото това е един народ, една нация, допреди 60 години една държава сега разделене на две, Северна Корея (КНДР) в която има тоталитарна социалистическа политическа система и Южна Корея, която е демократична, капиталистическа държава. За разликата в икономическото състояние на двете Кореи няма да пиша защото се вижда дори с просто око от космоса.



До преди 20 години и в България имаше режим на тока. Не, че тогава имахме по-малко електроцентрали, напротив, тогава работеха и шестте блока в АЕЦ „Козлодуй“, а в момента работи само един (пети блок е спрян за ремонт), от тогава нови електроцентрали не са строени, само са рехабилитирани  няколко стари ТЕЦ-а. Тогава от къде иде разликата? Преди 20 години в България имаше планова икономика, чиновници и бюрократи решаваха къде, колко, как и защо да се произвежда. Дори и най-големият гений не може да предвиди,  да вземе под внимание и да се справи с всичко в една държава, а камо ли чиновници и бюрократи. Но не само енергетиката не ни беше наред, имахме си празни магазини с огромни опашки и бой за малкото останали стоки, съсипана икономика с предприятия като „Кремиковци“ на които държавата трябваше ежегодно да плаща субсидии за да работят, огромен държавен дълг а и държавата ни беше официално обявена във фалит, с една дума беше социализъм.



Ако досега сте се чудили какво представлява социализма, сега го виждате с очите си. Социализма  е тъмно петно, черна дупка която поглъща икономиката,  обществото, всичко.

Снимката я взех от тук: http://www.globalsecurity.org/military/world/dprk/dprk-dark.htm

Бойко Борисов: Без АЕЦ Белене при тази цена

Премиера Бойко Борисов твърдо обеща, че ще се откажем от АЕЦ "Белене" ако руснаците не свалят цената. Дори и ако се наложи да платим неустойка е по-добре отколкото да загубим милиарди.

Ако задължа държавата да плати още шест милиарда в следващите десет години плюс този един милиард който имаме по външният дълг, как ще повишим доходите, как ще повишим пенсиите, как ще правим инфраструктурата каза Бойко Борисов.