20 април 2013 г.

Защо, как и къде възникват банковите кризи

Едно интересно изследване на професора от Колумбийския университет Charles Calomiris резюме от което е публикувано в The Wall Street Journal ни разкрива защо, как и къде възникват банковите кризи.

От 1970 г. досега, САЩ преживя 16 банкови кризи. В Канада това никога не се е случвало – дори по времето на Голямата депресия, за което страната трябва да благодари на французите и на държавната система. Когато Канада е станала британска колония, заселниците от Франция, които не криели омразата си към британското правителство, представлявали по-голямата част от населението на страната. За да наложат строг контрол британците създали такива държавни структури, които да ограничат влиянието и властта на френското болшинство. Същевременно те предоставили сравнително добри възможности за самоуправление на страната. В резултат, в Канада било формирано високоцентрализирано федерално правителство, което контролирало икономическата политика, а също така защитавало банките от популистки сили, се казва в изследването на Calomiris. Според него, тази антипопулистка политическа система е тайната на стабилната банкова система на Канада. Подобна политическа система затруднява политическото болшинство да получи контрол над банковата система за лични цели, пише професорът.

Популистките демокрации като САЩ, от друга страна, са склонни да създават неработоспособни банкови системи, защото повечето граждани имат възможност да влияят върху банковите регулации – те използват това за да могат самите те и техни приятели да получават кредити, в ущърб на гражданите, които плащат данъци и не използват кредитни услуги.

“Наличието на неработоспособни банкови системи вече не е технически въпрос. Знаем как да избегнем това, но правим политически избор, при това съзнателен и решението ни е да имаме неефективни банкови системи в повечето страни по света”

В популистки демокрации, като тази на САЩ, регулирането на банковата дейност се използва като политически инструмент в ръцете на тази или онази партия. Това не означава, че доминиращата политическа коалиция, която провежда банковата политика желае нестабилност, но въпреки това, тя е готова да търпи нестабилност за да получи други ползи”

казва Calomiris.

Като аргументи, доказващи неговата теория той дава пример с 6 страни (сред които е и Канада), в които не е имало банкови кризи и в същото време техните банки работят активно в областта на кредитирането. Три от тези страни – Сингапур, Малта и Хонг Конг – са малки държави, в които хомогенността на населението прави трудно провеждането на политика, която създава “неудачници”. Останалите 3 страни – Канада, Австралия и Нова Зеландия – имат еднаква история на либерална демокрация.

Според Charles Calomiris, сформиралата се през 90-те години в САЩ коалиция (в която влизат правителството, големи банки и активисти на организации, защитаващи правата на потребителите) подтикна страната към кризата в пазара на недвижими имоти.


Промените в регулациите доведоха до многобройни сливания и поглъщания (виж графиката), а след това до появата на мегабанки. Но банките все още се нуждаеха от разрешения (обикновено от Федералния резерв), за да извършват сделки и в тези случаи различни групи можеха да влияят на вземаните решения.

Мнението на професора е, че регионални групи, не без подкрепата на администрацията на Бил Клинтън, на практика са ползвали процесите на одобрение от страна на федералните власти за да получат от банките отстъпки, включително и намаляване на изискванията към получателите на кредити. Първоначално замисълът е бил намалените изисквания да се отнасят за по-бедните слоеве от населението, но в крайна сметка на банките се е наложило да понижат стандартите за всички свои клиенти. Това е довело до лавина от не добре обезпечени ипотечни кредити и в крайна сметка до криза в пазара на недвижими имоти.

Като цяло професор Calomiris е песимистично настроен по отношение на перспективата за провеждане на кардинални финансови реформи.

“Умните икономисти с умните им идеи за по-добри регулации могат да бъдат сравнени с екип на бърза помощ, който пристига при болния твърде късно и в резултат, няма какво друго да направи, освен да констатира настъпилата смърт. Политическите коалиции продължават да решават не дали е налице правилен модел, а доколко банковата система съответства на техните интереси и как тя може да издава кредити”
, казва Charles Calomiris.

С две думи, банковите регулации въведени от политиците унищожават конкуренцията и водят до монопол, а там където популизма надделява неминуемо възникват банкови кризи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар