Вярата в коректността на правителството приема за даденост, че управляващите са по-добри и по-мъдри от управляваните. Проверете това, като отговорите на следните въпроси:
1. Вярвате ли в кампанийните обещания на политиците?
2. Кой има по-добър шанс да спечели избори: един честен или един нечестен политик?
3. Моралните стандарти на политиците по-високи ли са от вашите собствени?
Десетки пъти съм задавал тези въпроси на моите студенти. Резултатът всеки път е почти единодушно мнение, че:
1. На политиците не може да се вярва
2. Политиката фаворизира нечестните
3. Моралните стандарти на политиците обикновено са по-ниски, отколкото тези на обществото
След това питам същите хора дали имат доверие в правителството и дали правителството може да направи поведението на обществото по- морално. Тогава повечето от тях казват “да”, и продължават, като правят списък на законите, които искат правителството да приеме за целта.
Това е политическа шизофрения – заболяване на здравия разум. Хората често демонстрират липса на връзка между това, което мислят за правителството, и това, което мислят за политиците, които го съставят. Може би това отразява ефективността на правителственото влияние чрез училища, медии и призиви към патриотизъм – които приравняват лоялността към страната с лоялността към тези, които управляват.
Гласоподавателят не е много различен от съпруга, жертва на домашно насилие, която иска да вярва в идеалния брачен партньор, въпреки безкрайните изневери и побои. Малтретираният гласоподавател продължава да се връща към дълга си към властимащите пред избирателната урна точно както унизената съпруга пълзи обратно към своя насилник в едно безкрайно упражнение на самобичуване.
Хората често са хипнотизирани от идеята, че правителството е вид божество: присъстващо навсякъде, знаещо всичко и можещо всичко. Хвърлете няколкостотин от най-безчестните политици в някакъв законодателен котел, и вероятно ще откриете магическата формула за обществено добро.
Когато се страхуват, когато са в нужда, или когато завиждат, гласоподавателите умоляват политиците да откликнат на техния зов за незабавна употреба на сила срещу техните съседи. Тези, които вярват в обществото, принасят в жертва живота, свободата и имуществото на своите съседи в името на знамена, национални химни, политици, статуи, данъци и военна повинност!
Източникът на това широко разпространено оправдание на правителство беше известно като Свещено право на кралете. Кралете извоюваха правото си да управляват, побеждавайки в битка - победа, която твърдяха, че са постигнали благодарение на божествена намеса. По този начин кралете получаваха пълна власт върху живота, свободата и собствеността на всеки поданик в кралството.
Проф. Кен Скуланд
Няма коментари:
Публикуване на коментар