14 юни 2011 г.

Бъдещето на ядрената енергетика

Италия на референдум с огромно мнозинство от 95% реши да се откаже от ядрената енергетика, така Италия се превърна в третата голяма държава в Европа след Германия и Швейцария която се отказва от ядрената енергетика. За разлика от Италия, Швейцария и Германия взеха това политическо решение след сформиране на експертни комисии от учени, енергетици, икономисти и финансисти които внимателно прецениха всички плюсове и минуси на едно такова решение. Защо се получи така и какво наклони везните в тази посока? Общественото мнение безспорно е фактор при взимането на решението, но има и много други фактори които са взети под внимание. Ето някои от тях:
Ядрените електроцентрали са единствената технология в енергетиката която колкото повече се развива и усъвършенства, толкова по-скъпа става, както като първоначални инвестиции така и като цена на произвежданата продукция. За сравнени цената на електричеството от слънчева енергия, която се смята за най-скъпата благодарение на технологичния напредък за пет години е паднала с 60% и в САЩ и вече е напълно конкурентоспособна на конвенционалните методи, без държавни субсидии и друга държавна помощ.

Ядрените електроцентрали изискват огромни първоначални инвестиции, които започват да се връщат след 10 и повече години, което изисква плащането на големи лихви по заеми и допълнително оскъпява проектите.

След аварията в Чернобил цената на задължителната застраховка на ядрените централи се качи три пъти, след Фукошима се очаква ново огромно поскъпване за застраховката.

Голяма част от оборудването на една АЕЦ става радиоактивно по време на експлоатацията и не може просто да се предаде за скрап след затварянето и а изисква да бъдат изолирано от природата и хората в продължение на десетки години след спиране на производството. Това заедно с необходимостта за съхранение на отработеното ядрено гориво в специални скъпи хранилища изисква огромни средства които да бъдат давани десетки години след като централите спрат да произвеждат и да носят приходи.

Природният уран от който се произвежда ядреното гориво е полезно изкопаемо което е в ограничени количества в природата и постоянно поскъпва, в някои периоди от време дори по-бързи и от петрола. Според някои експерти природният уран ще бъде изчерпан в природата преди нефта.

Като цяло инвестирането в ядрено мощности се смята за рискова дейност. От над 300 досега построени ядрени електроцентрали, само 5-6 са построени в предварително планираните срокове и в рамките на предварително планираният бюджет. Този риск естествено влияе негативно и на лихвите по заемите за тази дейност.

За повече от 50 години има само 3 сериозни аварии в ядрени електроцентрали в Три майл айлънд, Чернобил и Фукошима, но финансовите ресурси които бяха необходими за да покрият щетите от тези аварии са огромни, десетки пъти по-големи от цената на другите промишлени аварии. Една такава авария е способна да нанесе финансови сътресения на голяма и водеща в икономическо отношение държава, а една малка държава направо може да фалира.

Всичко това доведе до сериозно охладняване на частните инвеститори към ядрената енергетика. След големият бум от 70, 80-те години на миналият век строителството на АЕЦ рязко спадна (виж графиката). През последните 10 – 15 години ядрени електроцентрали се строят предимно в полудемократични, полутоталитарни държави с изцяло държавни инвестиции. Дори в тези държави като Венецуела, Тайланд и Китай, където няма зелени активисти и еколози и където общественото мнение не е от значение, също замразиха плановете за ядрени електроцентрали.

По съвсем разбираеми причини 1000 електроцентрали по 1 MW са много по-надеждни от 1 централа от 1000 MW, вероятността да се аварират 20 електроцентрали едновременно е нищожна докато и най-малката авария в една голяма централа и голяма част от производството на електричество спира. Това води от своя страна до необходимостта от поддържането на голям студен резерв от мощности, а това са много ресурси и пари за поддръжка на електроцентрали които нищо не произвеждат а само чакат ако има авария да бъдат включени, това е неефективно.

Концентрирането на производството на електричество в една или няколко точки при положение, че потребителите са пръснати на големи площи, води до пренос на големи количества електроенергия на големи разстояния. Това от своя страна води до големи загуби по преноса. За сравнение в България загубите са над 30%, производството на един АЕЦ като „Белене“ или „Козлодуй“ просто се "изпарява" във въздуха.

Преди няколко години учените от факултета по ядрена енергетика на Масачузетският технологичен институт (MIT), които работят в тясна връзка с ядрената индустрия на САЩ прогнозираха, че бъдещето на ядрената енергетика е в напълно автоматизираните ядрени микрореактори, те имат много предимства и избягват недостатъците описани по-горе на традиционните реактори използвани днес. Поне 7-8 фирми правят такива разработки на ядрени микрореактори за масово производство, някои от тези разработки са в доста напреднал стадий. Такива ядрени микрореактори се използват от повече от 60 години за военни цели в самолетоносачи, подводници, бомбоубежища и други специализирани военни обекти които изискват автономно захранване в продължение на години. Досега няма данни при тези ядрени микрореактори използвани от военните да е имало сериозна авария.

През последните няколко десетилетия огромната част от научният потенциал в ядрената енергетика е пренасочен към изработката на технология за термоядрен синтез. Във Франция от няколко години се строи първата експериментална термоядрена централа, това е уникален проект в който са вложени усилията, знанията и финансите на учени от Европейския съюз, Япония, Китай, Индия, Корея, Русия и САЩ. На този проект се възлагат големи надежди за бъдещето на енергийните ресурси на човечеството.

Както се вижда предимствата и недостатъците на ядрените електроцентрали които се използват сега бяха на кантар и преди аварията във Фукошима, тази авария просто наклони везните в тяхна вреда.

Ядрена енергетика има бъдеще, но не и във вида в който съществува сега. Ядрена енергетика има нужда от сериозно преосмисляне и технологичен напредък.

Няма коментари:

Публикуване на коментар