Внимание! Краставиците убиват.

Краставиците убиват! Всяка изядена краствица ви доближава до смъртта. Удивително е как хората досега не са разпознали смъртоносната природа на този растителен продукт. И въпреки всичко, консумацията на краставици нараства.

С краставиците се свързват всички основни телесни недъзи и въобще всички човешки нещастия.

Практически всички хора, страдащи от хронични заболявания, са яли краставици. Явно ефектът е с натрупване.

99,9% от всички хора, умрели от рак, приживе са яли краставици.

100% от всички престъпници са яли краставици.

99,7% от всички хора, станали жертва на автомобилна или самолетна катастрофа, са употребявали краставици в храната си в течение на поне две седмици, предшестващи фаталния нещастен случай.

93,1% от всички малолетни престъпници произхождат от семейства, където постоянно са се употребявали краставици.

Има данни и за това, че вредното действие на краставиците влияе много дълго: сред хората, родени преди 1898 г. и впоследствие хранили се с краставици, смъртността е 100%. Всички лица, родени между 1900 г. - 1910 г. имат увиснала набръчкана кожа, загубили са почти всичките си зъби, практически са слепи (ако болестите, предизвикани от употреба на краставици, отдавна не са ги отвели в гроба). Още по-убедителен е резултатът, получен от известен колектив учени–медици: морските свинчета, които са били принудително хранени с по 20 фунта (9,072 кг) краставици на ден в течение на месец, загубили всякакъв апетит!

Естествено това е елементарен, силно наивистичен пример как с помоща на статистиката може да се злоупотребява и манипулира.

За съжаление напоследък тази практиха успешно се прилага дори и в науката, особено в медицината.

Но ако все пак държите да сте предпазливи, не яжте краставици, яжте само трюфели. Само 0.004% от разболелите се или починали през последният век са консумирали трюфели.

Предизборно за политиците и правителството

Вярата в коректността на правителството приема за даденост, че управляващите са по-добри и по-мъдри от управляваните. Проверете това, като отговорите на следните въпроси:

1. Вярвате ли в кампанийните обещания на политиците?
2. Кой има по-добър шанс да спечели избори: един честен или един нечестен политик?
3. Моралните стандарти на политиците по-високи ли са от вашите собствени?

Десетки пъти съм задавал тези въпроси на моите студенти. Резултатът всеки път е почти единодушно мнение, че:

1. На политиците не може да се вярва
2. Политиката фаворизира нечестните
3. Моралните стандарти на политиците обикновено са по-ниски, отколкото тези на обществото

След това питам същите хора дали имат доверие в правителството и дали правителството може да направи поведението на обществото по- морално. Тогава повечето от тях казват “да”, и продължават, като правят списък на законите, които искат правителството да приеме за целта.

Това е политическа шизофрения – заболяване на здравия разум. Хората често демонстрират липса на връзка между това, което мислят за правителството, и това, което мислят за политиците, които го съставят. Може би това отразява ефективността на правителственото влияние чрез училища, медии и призиви към патриотизъм – които приравняват лоялността към страната с лоялността към тези, които управляват.

Гласоподавателят не е много различен от съпруга, жертва на домашно насилие, която иска да вярва в идеалния брачен партньор, въпреки безкрайните изневери и побои. Малтретираният гласоподавател продължава да се връща към дълга си към властимащите пред избирателната урна точно както унизената съпруга пълзи обратно към своя насилник в едно безкрайно упражнение на самобичуване.

Хората често са хипнотизирани от идеята, че правителството е вид божество: присъстващо навсякъде, знаещо всичко и можещо всичко. Хвърлете няколкостотин от най-безчестните политици в някакъв законодателен котел, и вероятно ще откриете магическата формула за обществено добро.

Когато се страхуват, когато са в нужда, или когато завиждат, гласоподавателите умоляват политиците да откликнат на техния зов за незабавна употреба на сила срещу техните съседи. Тези, които вярват в обществото, принасят в жертва живота, свободата и имуществото на своите съседи в името на знамена, национални химни, политици, статуи, данъци и военна повинност!

Източникът на това широко разпространено оправдание на правителство беше известно като Свещено право на кралете. Кралете извоюваха правото си да управляват, побеждавайки в битка - победа, която твърдяха, че са постигнали благодарение на божествена намеса. По този начин кралете получаваха пълна власт върху живота, свободата и собствеността на всеки поданик в кралството.


Проф. Кен Скуланд

Защо, как и къде възникват банковите кризи

Едно интересно изследване на професора от Колумбийския университет Charles Calomiris резюме от което е публикувано в The Wall Street Journal ни разкрива защо, как и къде възникват банковите кризи.

От 1970 г. досега, САЩ преживя 16 банкови кризи. В Канада това никога не се е случвало – дори по времето на Голямата депресия, за което страната трябва да благодари на французите и на държавната система. Когато Канада е станала британска колония, заселниците от Франция, които не криели омразата си към британското правителство, представлявали по-голямата част от населението на страната. За да наложат строг контрол британците създали такива държавни структури, които да ограничат влиянието и властта на френското болшинство. Същевременно те предоставили сравнително добри възможности за самоуправление на страната. В резултат, в Канада било формирано високоцентрализирано федерално правителство, което контролирало икономическата политика, а също така защитавало банките от популистки сили, се казва в изследването на Calomiris. Според него, тази антипопулистка политическа система е тайната на стабилната банкова система на Канада. Подобна политическа система затруднява политическото болшинство да получи контрол над банковата система за лични цели, пише професорът.

Популистките демокрации като САЩ, от друга страна, са склонни да създават неработоспособни банкови системи, защото повечето граждани имат възможност да влияят върху банковите регулации – те използват това за да могат самите те и техни приятели да получават кредити, в ущърб на гражданите, които плащат данъци и не използват кредитни услуги.

“Наличието на неработоспособни банкови системи вече не е технически въпрос. Знаем как да избегнем това, но правим политически избор, при това съзнателен и решението ни е да имаме неефективни банкови системи в повечето страни по света”

“В популистки демокрации, като тази на САЩ, регулирането на банковата дейност се използва като политически инструмент в ръцете на тази или онази партия. Това не означава, че доминиращата политическа коалиция, която провежда банковата политика желае нестабилност, но въпреки това, тя е готова да търпи нестабилност за да получи други ползи”

казва Calomiris.

Като аргументи, доказващи неговата теория той дава пример с 6 страни (сред които е и Канада), в които не е имало банкови кризи и в същото време техните банки работят активно в областта на кредитирането. Три от тези страни – Сингапур, Малта и Хонг Конг – са малки държави, в които хомогенността на населението прави трудно провеждането на политика, която създава “неудачници”. Останалите 3 страни – Канада, Австралия и Нова Зеландия – имат еднаква история на либерална демокрация.

Според Charles Calomiris, сформиралата се през 90-те години в САЩ коалиция (в която влизат правителството, големи банки и активисти на организации, защитаващи правата на потребителите) подтикна страната към кризата в пазара на недвижими имоти.


Промените в регулациите доведоха до многобройни сливания и поглъщания (виж графиката), а след това до появата на мегабанки. Но банките все още се нуждаеха от разрешения (обикновено от Федералния резерв), за да извършват сделки и в тези случаи различни групи можеха да влияят на вземаните решения.

Мнението на професора е, че регионални групи, не без подкрепата на администрацията на Бил Клинтън, на практика са ползвали процесите на одобрение от страна на федералните власти за да получат от банките отстъпки, включително и намаляване на изискванията към получателите на кредити. Първоначално замисълът е бил намалените изисквания да се отнасят за по-бедните слоеве от населението, но в крайна сметка на банките се е наложило да понижат стандартите за всички свои клиенти. Това е довело до лавина от не добре обезпечени ипотечни кредити и в крайна сметка до криза в пазара на недвижими имоти.

Като цяло професор Calomiris е песимистично настроен по отношение на перспективата за провеждане на кардинални финансови реформи.

“Умните икономисти с умните им идеи за по-добри регулации могат да бъдат сравнени с екип на бърза помощ, който пристига при болния твърде късно и в резултат, няма какво друго да направи, освен да констатира настъпилата смърт. Политическите коалиции продължават да решават не дали е налице правилен модел, а доколко банковата система съответства на техните интереси и как тя може да издава кредити”

, казва Charles Calomiris.

С две думи, банковите регулации въведени от политиците унищожават конкуренцията и водят до монопол, а там където популизма надделява неминуемо възникват банкови кризи.