В своята книга с есета "Алегро ма нон тропо" той описва тези категории така:
1) Умните хора - тези хора правят добро на себе си и добро на другите. Резултатът е ясен - умниците живеят добре, радват се на живота и са доволни от себе си;
2) Балъците - това са хората, който прави добро на другите, но лошо на себе си. Балъците не живеят добре, но често са доволни от себе си. Те почти винаги се оказват измамени;
3) Бандитите - това са тези, които правят лошо на другите и добро на себе си. Бандитите също не живеят добре, а също и не много дълго;
4) Глупаците - това са тези, които съзнателно или не правят лошо както на другите, така и на себе си. Това е най-многобройна група.
А ето и основните закони на човешката глупост описани от Чипола:
1) Първият закон всъщност е описаната по-горе класификация на хората, според която всеки е умник, балък, бандит или, най-вероятно, глупак;
2) Винаги и неизбежно всеки от нас подценява броя глупаци, които се намират в обръщение;
3) Вероятността някой да се окаже глупав, не зависи от която и да било друга характеристика на личността на този някой;
4) Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства, общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка;
5) Глупакът е най-опасният тип човек, който съществува.
А сега, след като вече имаме определение за умните, балъците, бандитите и глупаците нека се замисли какви хора ни управляват?
И ако в едно демоктатично общество мнозинството избира кой и как да управлява, възможно ли е да имаме други управляващи след като глупаците неизбежно са мнозинство?
