Как се бори Бюрокрация?

Основен закон за борба с бюрокрацията: никой друг не знае и не може да пребори бюрокрацията освен държавната машина с нейните държавни бюрократи чиновници, това показва световната практика.

Как става това:

1. За начало се прави междуведомствен или консултативен съвет, това е много важно за да се чуе мнението на колкото е възможно повече и различни хора от държавната власт и държавната администрация. Този междуведомствен съвет почва работата си с вътрешен правилник за дейността си, после следват работна програма, план (за предпочитане екшънплан), отчети, протоколи, отчети, протоколи, решения, отчети, протоколи…

2. След като междуведомственият съвет зацикли рано или късно се стига до извода, че трябва да се направи агенция или направо министерство за борба с бюрокрацията. Отпуска се от държавният бюджет пари на агенцията/министерството, назначават се 200 – 300, а защо не и повече бюрократи чиновници и започва голямата борба. Първо се прави вътрешен правилник, после екшънплан, отчети, протоколи, отчети, протоколи, решения, отчети, протоколи…

Тук е мястото да признаем, че след като в България имахме министерство за борба с бюрокрацията отстъпихме значително назад и се върнахме пак на точка номер 1.

И понеже рано или късно се правят отчети и се отчитат резултати, ето ги резултатите:

Преки резултати:
Населението в България се е стопило с 4,1% но за сметка н това работещите в държавните институции и местната власт са се увеличили с 34,5%. В тези данни не са включени работещите в системата на министерствата на отбраната, вътрешните работи, съдебната власт (при прокурорите и полицаите бием всички рекорди). Това става ясно от доклад, изготвен от Съвета за борба с бюрокрацията начело със Симеон Дянков.

Според най-новото издание на класацията на Световната банка, създадена от Симеон Дянков (същият Симеон Дянков) за бизнес средата - Doing Business 2011 България се представя много зле, като в голяма степен лошото класиране на България се дължи на тежка бюрокрация, сложни, скъпи и бавни процедури и други подобни бюрократични проблеми.

Косвени резултати:
200 000 души, предимно млади и образовани хора просто не искат да живеят в България. Над три пъти са се увеличили българите, които искат да се преселят в друга европейска или световна страна през 2011 г. в сравнение с 2007 г.

И накрая нещо оптимистично. Много от тези млади и образовани хора след като напуснат България успяват, и предизвикват уважение. Такава е и историята излъчена по CNN която разказва за софиянеца Михал Ашимов, напуснал България на 21 г. емигрирал в Сеул, Южна Корея, започнал като мияч на чинии сега, само няколко години по-късно горд собственик на два ресторанта в Сеул, който освен, че прави реклама на България (приготвят Svinsko Verteno) е привлякъл вниманието на кулинарите на CNN които обикалят света.