Религия, образование и закономерностите между тях

Понеже предната публикация в този блог „Религия, интелект и закономерностите между тях“ възбуди сериозен интерес и дебат, ще дам още малко данни и мнения по въпроса.

Още като погледнем картата на разпространение на атеизма по света ще видим, че атеисти има по цял свят, но най-много атеисти като процент от населението, над 60% има в Япония, Швеция и Дания, веднага след тях с над 50% се нарежда по-голямата част от западна Европа. Атеистите са много малко в Африка, Южна Америка и страните от третият свят, където образованието е на много ниско равнище, това няма как да е случайно. Всъщност тази карта до голяма степен препокрива картата на нивото на образователните системи по света, там където образованието е на добро ниво, атеистите са мнозинство или поне доста съществена част от държавата. В тази карта веднага се набива на очи една държава САЩ, но САЩ никога не се е славила с добро основно образование, то е много под нивото в Европа. За сметка на това университетите в САЩ са водещи в световен мащаб и именно в университетите и научните среди на САЩ, където образованието е на много високо равнище се вижда същото, където образованието е на високо ниво атеистите са мнозинство и колкото повече образованието се развива, толкова атеистите се увеличават.

Защо се получава така?

Всички религии в основата си разчитат само на религиозната догма, догмата обикновено е описана в "свещените книги" в началото на създаването на съответната религия и не се мени. Догмата не подлежи на доказване и коментар. Всеки вярващ е длъжен да приема всяка догма безпрекословно и безусловно, ако оспориш догмата те обявяват за еретик. Така религиозната догма влиза в конфликт и пречи на образователният процес, защото доброто образование подобно на науката трябва постоянно да се развива, да се усъвършенства, да бъде в крак с времето за да бъде на ниво. Представете си например как щеше да изглеждала съвременната медицина, ако медиците ни учеха по учебници писани преди 20 века.

Именно затова съвременното образование разчита изцяло на науката и научният метод. За разлика от догмата научният метод се променя и развива. Той постоянно се подлага на различни видове критика, на преосмисляне или преформулиране. Едно нещо обаче остава неизменно и несъмнено – това, че не съществуват несъмнени истини. Това че не съществуват несъмнени истини, обаче, съвсем не означава, че всички истини са еднакво съмнителни. Отхвърляйки възможността да обосноваваме твърденията си чрез позоваване само на нечий авторитет или на откровение свише и уповавайки се най-вече на опита и логиката, научният метод ни дава увереността, че знанието, което е открито за съмнение, критика и опровергаване и не е било опровергано е по-достоверно от онова, което лежи върху голата вяра. Научният метод ни лишава от надеждата да постигнем последно и окончателно знание, но ни спасява от един присъщ на религиозната догма порочен кръг. Този порочен кръг се състои в следното: вярата в Бог се основава на сляпото приемане на догмата, а истинността на догмата произтича от вярата в Бог. По един парадоксален начин, именно подлагайки всяка истина на съмнение получаваме шанса да постигнем истини заслужаващи висока степен на достоверност, това е знанието, основата на всяко добро образование.

Ще го обясня по-просто с един пример от живота:

Ако религиозните институции ти казват: „В никакъв случай не употребявай презерватив, това противоречи на религията“ и на всеки опит да питаш защо, ти отвръщат само: „Така трябва, така пише в свещените книги“ (макар, че никъде не съм срещал думата „презерватив“ в библията), то науката и образователната система ти казва: „Ако искаш ползвай, ако искаш не ползвай презерватив, но трябва да знаеш, че познанието, науката и опита показват, че ако използваш презерватив вероятността да хванеш СПИН е нищожна и това се доказва от…“.

В този съвсем реален пример веднага се вижда конфликта между образованието и науката от една страна и религиозните учения от друга. Освен това веднага се вижда и коренно различното отношение към индивида. Религията налага, или се съгласяваш с всичко което ти казваме или си еретик, тоест враг. Образователната система и науката ти дават знания, които можеш да възприемеш, да преосмислиш и ако имаш възможност като висша форма на образованост да опровергаеш, естествено също с научни методи. Така, че освен всичко другото религиите са нетолерантни към човека като личност и не му дават право на избор, за разлика от науката.

Преди една година American Sociological Association публикуваха една много интересна научна публикация в която освен, че подробно се обяснява защо атеистите и хората с либерални възгледи за живота са по-интелигентни и по-образовани от останалите, но и се показва и обратният път, защо по-интелигентните и по-образовани хора са склонни да се откажат от религиите и са по-толерантни към останалите. Връзката е двупосочна. Изобщо с помощта на науката се доказва конфликта между религиозната обремененост и образованието, интелекта и толерантността към околните.

И за накрая искам да ви запозная с 50-те най-известни атеисти за всички времена. Като се почне от Демокрит, живял през 460 пр.н.е и Диагорас (465 пр.н.е.), та се мине през гениални учени и хора на изкуството, и се стигне до известният на всички Марк Зукърбърг, създателя, главен изпълнителен директор и президент на Facebook, човек на годината на списание „Time“ за 2010 г.